Учените от ИПАЗР са направили бонитетна оценка за продуктивността на почвите за отглеждане на основните култури. Тя показва за всеки агроекологичен подрайон пригодността на земите за отглеждане на зърнено-житни, технически, трайни насаждения, фуражни и зеленчукови култури, обясни проф. Трифонова. При разработването на отделни решения, както и на цялостни технологии за отглеждане на полски култури, особено в зони с екологични ограничения, е необходимо да се прилагат екологосъобразни норми на азотно торене. В тях е включен и прихода на азота с валежите и поливните води. По този начин се създадат условия за максимално потребление на азот в биологичния кръговрат, обясни проф. Трифонова.
Земеделските култури, които се добиват на черноземни почви при поливни условия, формират по-високи добиви в сравнение с останалите почвени типове в България. Черноземите са най-плодородните почви в страната. Заемат 23 млн. дка, което представлява 36 % от дълбоките почви и 21 % от общата площ на страната. От тях 86,2 % са обработваеми, изтъкна проф. Трифонова. В по-голямата си част земите, заети с тях спадат към 3-та и 4-та категория - т.е. те са в групата на „добрите земи”. Това ги прави пригодни за отглеждане на голям брой селскостопански култури. Не малка част от тях спадат към групата на „много добри земи” и са оценени във 2-ра категория. Една част от черноземите, главно поради наличие на ерозионни процеси попадат в групата на „средно добри земи”.
В зоната на черноземите ерозионността на дъждовете е по-слаба, докато влиянието на ветровете се отразява със сила, по-силна от средната за страната. Тези показатели предполагат по-слаба уязвимост към водна и по-силна уязвимост към ветрова ерозия. Необходими са противоерозионни технологии.
Напояването на черноземните почви има най-висок eфект при отглеждане на царевица, соя, ябълки и лозя. Затова учените препоръчват на земеделските стопани в години с по-големи печалби да инвестират в изграждане на напоителна инфраструктура. Тя ще им осигури по-високи добиви и по-качествена продукция,. Тази практика би намалила значително риска от отрицателни финансови резултати при години с неблагоприятни климатични фактори и пазарни цени, допълни още проф. Трифонова.