img

Проф. Тотка Митова-Трифонова: Агроекологичните плащания стимулират опазването на почвеното плодородие

11.10.2013


Учените от ИПАЗР са направили бонитетна оценка за продуктивността на почвите за отглеждане на основните култури. Тя показва за всеки агроекологичен подрайон пригодността на земите за отглеждане на зърнено-житни, технически, трайни насаждения, фуражни и зеленчукови култури, обясни проф. Трифонова. При разработването на отделни решения, както и на цялостни технологии за отглеждане на полски култури, особено в зони с екологични ограничения, е необходимо да се прилагат екологосъобразни норми на азотно торене. В тях е включен и прихода на азота с валежите и поливните води. По този начин се създадат условия за максимално потребление на азот в биологичния кръговрат, обясни проф. Трифонова.

Земеделските култури, които се добиват на черноземни почви при поливни условия, формират по-високи добиви в сравнение с останалите почвени типове в България. Черноземите са най-плодородните почви в страната. Заемат 23 млн. дка, което представлява 36 % от дълбоките почви и 21 % от общата площ на страната. От тях 86,2 % са обработваеми, изтъкна проф.  Трифонова. В по-голямата си част земите, заети с тях спадат към 3-та и 4-та категория - т.е. те са в групата на „добрите земи”. Това ги прави пригодни за отглеждане на голям брой селскостопански култури. Не малка част от тях спадат към групата на „много добри земи” и са оценени във 2-ра категория. Една част от черноземите, главно поради наличие на ерозионни процеси попадат в групата на „средно добри земи”.

В зоната на черноземите ерозионността на дъждовете е по-слаба, докато влиянието на ветровете се отразява със сила, по-силна от средната за страната. Тези показатели предполагат по-слаба уязвимост към водна и по-силна уязвимост към ветрова ерозия. Необходими са противоерозионни технологии.

Напояването на черноземните почви има най-висок eфект при отглеждане на царевица, соя, ябълки и лозя. Затова учените препоръчват на земеделските стопани в години с по-големи печалби да инвестират в изграждане на напоителна инфраструктура. Тя ще им осигури по-високи добиви и по-качествена продукция,. Тази практика би намалила значително риска от отрицателни финансови резултати при години с неблагоприятни климатични фактори  и пазарни цени, допълни още проф. Трифонова.