История

С приетия на 28. 02. 2018 г. закон Селскостопанска академия става национална автономна бюджетна организация  към министъра на земеделието, храните и горите, която се занимава с въпросите, свързани с научни изследвания, научно - приложна, иновационна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.

През 2008 г. Селскостопанска академия отново е възстановена като организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на растениевъдството, животновъдството и хранителната промишленост. 

С приетия на 28.12.1999 г. закон, на основата на Селскостопанска академия, се създава Национален център за аграрни науки (НЦАН).

През 1982 г. с Указ № 1008/27 април се създава отново Селскостопанска академия с основна задача да организира научната дейност в областта на растениевъдството, животновъдството и ветеринарната медицина. В състава й влизат 38 научни института, 35 опитни и комплексни опитни станции, научно селскостопански комплекс “Кабиюк”, Национален селскостопански музей, Център за научно-техническа информация (ЦНТИ), две бази за развитие и внедряване и две централни лаборатории.

С ПМС № 41 / 23.11.1971 г. се изгражда Селскостопанска академия "Г. Димитров “ (ССА) на базата на закритата  АСН,  Висш селскостопански институт "Г. Димитров" , Висш ветеринарномедицински институт "Г. Павлов " - София и всички други научни звена на АСН в страната.  ССА "Г. Димитров " е единен научно-учебен комплекс, съчетаващ подготовката на кадри с висше образование, с функции на академично научно учреждение. С указ на Държавния съвет № 1760 / 19.09.1975 г. от  01.01.1976 г. дейността  на ССА се преустановява.

Към Академията се създава център за научно-техническа и икономическа информация, централна селскостопанска библиотека и редакционно-издателски съвет. Организира се и постоянно действаща школа за чужди езици.

Сграда на АСН

С ПМС № 169 / 28.08.1961 г. към МЗ от 01.09.1961 г. се учредява Академия на селскостопанските науки (АСН). Като научно-методичен център, който обединява ръководството и финансира научноизследователската работа на всички институции, опитни полета, експериментални бази, музеи, лаборатории, секции и др. в границите на селското и горското стопанство, със седалище София. Основната й задача е да развие селскостопанската наука, да разработи основни научни проблеми на селското и горното стопанство и да предостави лични права на обществото. Ръководи породообразуването, племенното дело и изкуственото осеменяване, организира елитното и суперолитно семепроизводство, разработва проблема с механизацията и електрификацията на селскостопанското производство.

Много от опитните станции прерастват в научноизследователски институти. Създават се и нови, с комплексен характер. Постигнати са значителни успехи в селекцията, агротехниката, растителната защита,  животновъдната и ветеринарно-медицинската наука.

През втората половина на ХХ в. се разработват нови насоки за изследване, засягащи селското стопанство, както и новите форми на организация на труда.

Лесовъдната наука се развива в посока опазване горското богатство, залесяване на горски култури, предимно върху ерозирани горски територии и нископроизводителни земи.

Извършени са ценни проучвания на фуражите и е усъвършенствано храненето на домашните животни. Работи се сериозно по заразни, незаразни и паразитни болести по животните. Разработват се проблемите по ветеринарно–санитарния контрол на животинските суровини и хранителни продукти.

През 1922-23 г. се извършват първите системни генетични изследвания, а от края на 30-те години започва прилагане на изкуственото осеменяване в практиката.

Червено садовско говедо

Внасят се  породи от различни видове животни и се работи по подобряване на местните и създаване на нови по продуктивни породи. Сериозно проучване е извършено на Сивото искърско говедо, Плевенската черноглава овца и др. Безспорно постижение е създаването на породата Червено садовско говедо 

През този период са значителни постиженията в областта на селекцията при растенията. Българските селекционери създават над 100 сорта различни земеделски култури, за които е извършено оптимално райониране.

През 1924 г. е приет Закон за опитните станции и контролно-изпитателни институти . Разширява се мрежата от опитни полета. Създават се нови опитни станции и научни институти.

Вторият випуск лесовъди пред Агрономо-лесовъдния факултет, юни 1930 г.


Младата българска държава съдейства за развитието на земеделската наука. През 1923 г. е открит ветеринарномедицинският факултет, а през 1925 г. и лесовъден отдел към агрономическия факултет в София.

Висшето аграрно образование води началото си от 1921 г., когато към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е разкрит Агрономически факултет с обучение в две специалности: “Животновъдство” и “Растениевъдство”. По-късно, с решение на Министерския съвет от 17. 09. 1948 г., се учредява Селскостопанската академия, в която от Софийски университет преминават четири факултета – Агрономически, Зоотехнически, Лесотехнически и Ветеринарномедицински.

През януари 1902 г. в Плевен започва дейността си Лозаро-винарска опитна станция, основана през 1901 г. от френски ампелограф проф. Пиер Виала. проф. Пиер Виала

Първото опитно поле към Земеделското училище в Садово през 1902 г. прераства в Опитна станция, дело на Константин Малков - виден български учен, агроном и общественик, основоположник на земеделската наука в България. От 8 януари 1905 г. до края на живота си – 4 март 1908 г. той е титуляр – управител на станцията в Садово. 

В гр. Враца през 1896 г. се открива първата демонстрационна бубарница, превърнала се в Опитна станция по бубарство през 1906 г.

През 1887 г. учител Никола Бъчваров създал опитното поле към Земеделското училище в Образцов чифлик край Русе, прераснало в земеделска опитна станция през 1905 г.

След Освобождението през 1878 г. необходимостта от възстановяване и проспериране на земеделска държава, води до усилено разпространение на агрономически знания. Основават се земеделски училища. Първите учители са агрономи, завършили европейски университети. Завръщайки се в България, под влияние на видяното, основават малки опитни полета с научни цели.