Новини

Председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Трифонова поднесе приветствие при откриването на колоквиум „Наука и съвест“ в Българската академия на науките. Форумът е организиран от Френския институт в България в сътрудничество с БАН. На събитието присъства заместник- министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, посланикът на Франция в България Н. ПР. Ксавие Лапер дьо Кабан,  акад. Стефан Воденичаров и редица изтъкнати представители на научната общност.

Уважаеми зам.-министър проф. Денков,

Ваше превъзходителство мосю Де

Кабан,

Уважаеми акад. Водиничаров,

Уважаеми колеги,

   Заставам на трибуната, за да поздравя всички организатори и
участници за добрата идея да се организира това събитие-колоквиум
„Наука и съвест", което поставя акцент върху много важни въпроси за
осмисляне- етиката в научните изследвания, научните изследвания в
полза на обществато, добри практики в науката.
   Радвам се, че имам възможност да пожелая успешна работа на
всички участници от името на научната общност на Селскостопанска
академия.
   Надявам се, че в дискусията и с помощта на лекторите ще се
акцентира върху отговорността на учените в целия процес на научното
познание. Няма съмнение, че все по-често следва да говорим за
допустимото и недопустимото в дейността на учените, за верността на
постигнатите и публикувани резултати, за нашето поведение в
науката, за практиките, които не се основават на юридически закони,
но са особено важни за учените и развитието на науката, независимо
от историческото време. Всеки етап в научното изследване се нуждае
от обективност и контрол- от момента на генериране на научната
хипотеза до крайния резултат, които гарантират неговата истинност и
обективност. Включва също изискване за честност на резултатите -
недопустимо е те да се манипулират заради идеология или друг личен
интерес, както и безкористност между учените при самооценка или
оценка значимостта на колегите. Общественият характер означава
също и необходимост от самоуправление и саморегулация на
общността на учените.
   Ще си позволя да споделя, че още в началото на научната ми
кариера като млад учен съм запомнила един забележителен труд на
един от най-ярките представители на българската агрономическа и
почвоведска мисъл -Акад. Странски, написан в началото на 20-век
„Подражанието в българското земеделие". В този труд той много
емоционално заявява, че подражанието не е характерно само за
политиците, но се наблюдава дори у хора на земеделската наука,
което „често пъти е съпроводено с вредни последици". Според него
"никоя чужда практика не бива да бъде внасяна, докато не бъде
изпитана на местна почва" и продължава „с понятието
„модернизиране"- пише той- не може да се оправдае неизпитано
нововъведение. При това се подражава на висококултурни страни, но
разположени при съвсем други условия и естествено е в такъв случай
да се получи „обратния резултат на този, на който разчитаха хората
на подражанието, хората които бяха забравили необходимостта от
опитна проверка на чуждите практики". Това е разбираемо, когато
става въпрос за биологически науки. Така след Франция (1835),
Англия (1843), Швеция (1847), България пета в света поставя
началото на агрономическите изследвания, когато за първи път
Константин Малков, чрез печата (1898), поставя въпросът за
създаване на земеделски опитни станции, днес в структурата на
Селскостапнска академия.
   Днес учените живеем и работим в един по-обединен, по-
технологичен свят и не се съмняваме, че научните изследвания и
иновации са в основа на човешкия прогрес, и именно поради тази
причина също имаме нужда от социална подкрепа, от справедлива
оценка и признание.
   Именно в този контекст са важни моралните норми.

УСПЕХ НА ФОРУМА.