ССА в медиите

Препечатваме интервюто на проф. Стефан Гандев в списание „Земеделие плюс“.

Разговора води Станислава Пекова

Проф. Стефан Гандев, новият председател на ССА, има впечатляващо научно присъствие както у нас, така и в международната научна общественост. Член е на редица международни комисии и научни и консулта­тивни съвети. Член е на Управителния съвет на ССА от 2015 г. и председател на Научния съвет по ово­щарство и лозарство към Селскостопанска академия от 2019 г. Негова е разработката за производство на стандартен и сертифициран овощен посадъчен мате­риал, отглеждан в контейнери.

Индивидуален член е на Международното обще­ство по градинарски науки (International Society for Horticultural Science). Работил е по създаването на български сортове орехи и има награда Плакет и Ди­плом от Международен панаир Пловдив за разработка­та „Технология за отглеждане на орех", 2018 г., автор е на ореховите сортове „Васден" и „Извор 10" (рацемозен).

Проф. Гандев, поздравления! Захващате се с не­лека задача в трудни времена, с ангажимента да запазите приемствеността в научната и научно-приложната дейност на Селскостопанска акаде­мия, но определено мислите и да надграждате с една реформа, която чака рестарт повече от 30 години...

Благодаря за поздравленията! При встъпването ми в длъжност през месец август, казах, че предстоят реформи в ССА. Реформата, която предвижда се­гашното ръководство на Академията вече е започ­нала. Тя се осъществява методично и без излишно напрежение. Вече в институтите виждат посоката, която определяме. Промените, които започнахме да осъществяваме нямат нищо общо с предишната ви­зия за промяна, т.е. не предвиждаме изграждането на центрове, в които да се обединяват институти. Счи­таме, че този подход е неприемлив и не би променил с нищо сега съществуващото положение. Би довел до механични обединения, обезличаване на институти и най-вероятно до съкращения на персонала.

Какви са „стъпките", които предприехте в мо­мента в посока реформиране на ССА? Каква е край­ната цел?

Крайната цел е изграждането на научна структура, която да е полезна на обществото. Изграждането на академия, която да създава научен продукт на светов­но ниво, както в теоретично, така и в практическо изражение.

За този кратък шестмесечен период предприехме редица действия в тази посока. Започнахме промени в Правилника за развитието на академичния състав в ССА. Критериите, които залагаме в този правилник са насочени към повишаване на изискванията при приема на учени и тяхното израстване. В тази връзка подгот­вяме и нова атестационна карта за оценка дейността на изследователската работа на учените. Успоредно с това, стартирахме структурирането и изграждане­то на нови Научни съвети. Мандатът на сегашните е изтекъл преди повече от две години. В Правилника за работата на Научните съвети в ССА ще акцентира­ме върху ролята на всеки Научен съвет при опреде­лянето насоките на направлението, в което работи. Или, по друг начин казано, Научните съвети трябва, на един по-ранен етап, да виждат проблемите на секто­рите в земеделието и да насочват научната дейност в тази посока.

Готов е и Правилникът за конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията. Той съз­дава ясни правила, които служителите на Академия­та трябва да спазват. Неприятно ми е да го кажа, но откакто съм назначен за Председател на ССА се кон­статираха доста конфликти на интереси, породени от незнание. Нещо повече, Комисията за противодей­ствие на корупцията се занимава с тях. Сега вече пра­вилникът ще дава категоричен отговор на правилата, към които трябва да се придържаме. Това е в полза на всички нас, които работим в Академията. Така ще се чувстваме по-спокойни и ще знаем кое е законосъо­бразно и кое - не. Определено имахме нужда от такъв правилник.

Предстоят ни и други промени на вътрешни норма­тивни документи, но сега на тях няма да се спирам. Те са все още в процес на обсъждане. На по-късен етап, предвиждаме и широко обсъждане на Закона за Селскостопанска академия. Наясно съм с факта, че при сегашната политическа обстановка други неща са първостепенни за държавата и евентуалните про­мени в закона няма да могат да влязат за обсъждане и приемане в Народното събрание. Въпреки това, ние сме длъжни да имаме визия по този въпрос. Трябва да знаем как искаме да функционира Селскостопанска академия. Да положим базата, върху която младото поколение да надгражда.

Започнахме и изграждането на Научно производствени съвети във всички сектори, като овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, тютюноп­роизводството и други. В тези съвети влизат учени и производители, така че се надявам скоро те да за­почнат да предлагат задачи за разработване на кон­кретни проблеми на фермерите, които да влязат в тематичния план на академията.

Наред с тези дейности, през този кратък шестме­сечен период, работихме по много други текущи за­дачи. Проведе се атестация на учените, проведоха се конкурси за директори, работи се по системата за управление на качеството, координират се редица програми, като „Еразъм +", „Подкрепата за развитие на проектна докторантура в ССА" и други.

В резюме на Вашия въпрос мога да кажа, че реформи­те в Селскостопанска академия започнаха. Ако успеем да ги разширим и завършим, ССА ще стане фактор в нашето земеделие.

Какво предвиждате да правите с Държавно пред­приятие „Научно-производствен център"?

Това е въпросът, който не ми дава спокойствие. Дър­жавното предприятие „Научно-производствен цен­тър" няма добри резултати. По-скоро те са лоши. При встъпването ми в длъжност, то имаше над 3 милиона задължения. В момента прекратихме финансирането на Държавното предприятие от бюджета на ССА по­средством научни задачи. Държавното предприятие „Научно-производствен център" е регистрирано като търговско дружество по Търговския закон, така че то трябва да се самоиздържа. Ако продължим да го правим, Държавното предприятие ще продължи да ге­нерира загуби, а бюджетът на Академията ще бъде нарушен. Средствата за заплати на служителите в ССА ще станат недостатъчни. Според прието поста­новление от Министерски съвет от 23 септември 2025 г., Държавното предприятие „Научно-производ­ствен център" трябва да се преобразува в админи­стративна структура в системата на ССА. Мисля, че част от опитните станции, от които е изградено Държавното предприятие, трябва да преминат към институтите. Другите, към които няма интерес, да продължат да функционират като отделни икономи­чески структури. Предстоят ни обсъждания по тези наши предложения. Въпросът е много сложен и в ника­къв случай не трябва да вземаме прибързано решение.

Проф. Гандев, съвсем наскоро посрещнахте пред­ставители на браншови организации и ръководни институции в земеделското производство по слу­чай Световния ден на почвата. Явно усилията Ви са насочени към тяхното обединяване за ефективно опазване и защита на почвите. Този подход за обе­диняване важи, предполагам и за всички области на аграрната наука?

Много точно сте усетили посланието на срещата. Желанието ни беше под един „покрив", покривът на ССА, да се съберат на едно място политици, в случая членовете на Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание, асоциациите на про­изводителите и науката. Мисля, че се получи желани­ят ефект. В неформална обстановка законодатели, производители и учени обсъдихме проблемите на зе­меделието ни. Тези срещи ще продължат. Неслучайно казах, че искаме Селскостопанска академия да се превърни във втори дом на производителите. Те вече започват да чувстват нашата подкрепа. Само заедно можем да създадем модерно и съвременно земеделие в България. По ред причини тази връзка беше наруше­на. Сега полагаме основата на едни нови взаимоотно­шения.

Благодаря Ви, проф. Гандев. Желая Ви успешна Нова година!

Аз също благодаря на списание „Земеделие плюс" за вниманието и Ви желая здраве и много читатели.

Източник: сп. „Земеделие плюс“ брой  316/ 2026