Новини

В интервю за Агенция „Фокус” доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевицата в Кнежа на Селскостопанска академия, представя благотворната научно-приложна дейност на структурното звено за ефективно производство на царевица от българските фермери. 

Информацията е актуална в контекста на стартиращата в Пловдив Международна селскостопанска изложба АГРА 2022, на която Институтът по царевицата в Кнежа ще участва с три нови хибрида – Кнежа 573, Кнежа 575 и Кнежа 651. Те се оказват изключително търсени предпочитани за следващата кампания от фермерите. Хибридите ще бъдат предложени и в Конкурса за иновации на АГРА 2022.

От интервюто става ясно, че те са подходящи за зърно и силаж, имат висок фитосанитарен профил и на практика са излъчени от стопаните. По думите на доц. Петровска тези три нови хибрида са „устойчиви на икономически важните болести и неприятели в България“.

Успоредно с тях Институтът по царевицата – Кнежа ще представи на АГРА 2022 и „15 нови хибрида, които научното звено е създало през 2021 година. Всички земеделски стопани могат да се запознаят с брошурите, тъй като ние ще можем да ги предложим на пазара през 2023 година”, допълва директорът на Института.

На практика той е единственият в България за селекция на царевица. Доц. Петровска припомня забележителната му история, датираща от 1924 г. От опитно поле към съществуващото тогава в Кнежа Земеделско училище Институтът по царевицата израства до проспериращо научно звено към Селскостопанска академия, единствен институт в страната, на който от 1962 г. се възлага национална задача за разработване, селекция и агротехника на царевичните храни. 

В тази връзка учените от ИЦ – Кнежа се занимават основно със селекция на хибриди царевица във всички направления и групи на зрялост. От 2000 г. са създадени 33 хибрида в търсените от фермерите групи на зрялост. Работата в Института се извършва в два отдела – „Генетика и селекция” и „Агротехника и икономика”

Хибридите на ИЦ – Кнежа са актуални, защото са създадени в настоящите актуални условия на климатични промени. Те са адаптирани към такива стресови абиотични и биотични променливи и непредсказуеми условия, уверява в интервюто доц. Петровска.

С тревога и загриженост при вида на недостатъчното финансиране от държавния бюджет за научната и приложна дейност на Селскостопанска академия, доц. Петровска, се надява ръководеният от нея Институт по царевицата да се пребори за допълнително финансиране, „за да можем да отговорим на търсенията на земеделските стопани”.

Интервюто ѝ за „Фокус” чете в уебсайта на информационната агенция:

http://focus-news.net/opinion/2022/03/02/56397/dots-nataliya-petrovska-its-knezha-nadyavam-se-da-uspeem-da-se-preborim-za-dopalnitelno-finansirane-za-da-mozhem-da-otgovorim-na-tarseniyata-na-zemedelskite-stopani.html