Новини

Прекомерното насищане на нашата храна с химикали, все по-често ни кара да се замисляме върху нейната чистота, както и да търсим възможности за контрол върху производството й. 

Нарастващата потребност от екологични земеделски продукти и изискванията за опазване на околната среда налагат необходимостта от разработване на алтернативни методи за почвообработки, торене, контрол на болестите и вредителите, както и ограничаване на употребата на агро- химикали. 

В равнинните терени за отглеждане на културата най-често се използват интензивни технологии. Те осигуряват висок добив, но с цената на многобройни почвообработки, завишено използване на химически средства за борба с плевелите, болестите и неприятелите, и обилно минерално торене, водещи до замърсяване на околната среда и продукцията (снимка 1).

Снимка 1. Интензивна технология – поддържане на почвата в черен угар

Сливовата култура в България се отглежда успешно в ця- лата страна, но в районите на северните склонове на Стара планина, концентрацията й е най-голяма (снимка 2). Насаж денията в района често са върху наклонени терени и ерозирани или предразположени към ерозия почви (снимка 3).Снимка 2. Сливово насаждение върху наклонен терен

Снимка 3. Ерозирана почва

Преобладаващ тип са сивите горски почви - бедни на органично вещество и с мощен, силно уплътнен, глинест „В“ хоризонт, които често повърхностно се преовлажняват. Почвите и климатът в тези райони напълно задоволяват агробиологичните изисквания на сливовата култура. При отглеждане на насажденията по екстензивна технология също има разход на значителни количества минерални торове и пестициди. 

В ИПЖЗ, Троян вече 20 години се разработват технологии за производство на сливови плодове без използване на минерални торове, при силно редуцирана растителна защита. Търсят се начини за оползотворяване на слабо продуктивни земи (в т. ч. и ерозирани) със сливови насаждения.

В основата на тези схеми за интегрирано плодопроизводство стоят екологощадящи методи на почвообработки, торене и растителна защита. В зависимост от терените, (предимно наклонени) се налага специфична организация за предпазване на почвата от ерозия и едновременно осигуряване на необходимите за първоначалното развитие на растенията хранителни елементи. От друга страна, плиткият „А“ хоризонт и наличието на мощен, уплътнен и глинест „B“ хоризонт, наситен с Mn конкреции, не позволяват извършването на дълбока предпосадъчна обработка – риголване. 

Тези проблеми се избягват с разработения при нас метод за траншейно засаждане на овощни насаждения, чрез който се постига: осигуряване на рохкав почвен пласт в зоната на корените; хранене само с органични торове (оборски тор или компост); повишена гъстота на насажденията – от 60 до 80 бр. дървета на декар; специфично формиране на короните при силно намалени резитби и помощни резитбени операции, съкращаващи младенческия период; противоерозионен ефект на системите за поддържане на почвената повърхност; редуциране на растителната защита, чрез точна прогноза и сигнализация при използване на разрешени Cu, S и биопрепарати. 

Предимства на технологията:

Производство на плодове без употреба на минерални торове и лесно адаптиране към биологично производство;

Локализирането на голямо количество органични торове само в редовете подобрява хранителните свойства, структурата, влагоемността и активизира микрофлората на почвата в коренообитаемата зона. По този начин трайни насаждения могат да използват и най-слабопродуктивни земи; 

Поддържането на почвената повърхност със зачимяване на редовете или междуредията има висок противоерозионен ефект при силно наклонените планински терени; 

По-големите първоначални инвестиции за изграждане на траншеите се компенсират от намаления разход на торове, труд и механизация през следващите години.

Доц. д-р Боряна Стефанова и гл. ас. д-р Георги Попски от Института по планинско животновъдство и земеделие ИПЖЗ – Троян

Публикацията е от последния брой на в. ”Земеделска техника”