Новини

На 23 октомври бе откриването и първият пленарен ден от програмата на VI-тата научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“, организирана от Институтът по аграрна икономика с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания”. „Преди шест години дадохме начало на този форум, тогава именуван „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“, и всяка една година успяваме и се надяваме да вдигаме нивото му, като го превръщаме в платформа за разпространение на знания, за обмяна на идеи и показване на нашите постижения в научната област“, обяви директорът на Института по аграрна икономика доц. д-р Божидар Иванов пред участващите във форума заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева, председателя на Селскостопанска академия ССА) проф. д-р инж. Мартин Банов и аудиторията от учени, анализатори и гости. Доц. Иванов благодари за проявявания досегашен интерес и международно участие с доклади от страна на чуждестранни колеги учени и анализатори. С поглед към предстоящата тридневна програма на форума той обяви, че и тази година в темите и дискусиите участват ключови лектори от Унгария, Италия, САЩ, Холандия, както и много професори от Македония, Полша, Чехия и др. страни.

„Всички ние сме наясно, че в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) приоритетите са устойчиво земеделие, опазване на околната среда и борба с климатичните промени. В този контекст VI-тата научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“ е съвсем навременна, актуална и свързана с тези приоритети“, заяви председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов в поздравлението си към участниците във форума в деня на неговото откриване. По думите му, „като се има предвид, че науката е част от триъгълника на познанието, а именно образование, наука, иновации, тази конференция и нейните участници със своите презентации са призвани да представят новите възможности и предизвикателства, които са пред нас и са свързани с новите направления в ОСП“. Проф. Банов припомни: „ние имаме за задача да разработим нови технологии, които да решат въпроса с климатично неутралните въздействия, оказвани от земеделието и всички други дейности върху климата, да подобрим връзката между науката и бизнеса и да продължим тяхното сътрудничество с образованието.“

За отговорността и работата си като председател на Селскостопанска академия, той обяви, че Академията „разработва своя стратегия за развитие на земеделието през следващия програмен период, която би следвало да отговори на въпросите, поставени в мярка 16.1 за иновациите в него по ПРСР (214-2020), където ние активно участваме“. В тази връзка проф. Банов благодари на ръководството МЗХГ и лично на министър Танева за това, че научните институти на ССА приоритетно са включени във фокус групите, които работят по тази мярка 16.1. 

„В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, които да отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони. В същото време това ще позволи на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност, устойчивост и ефективност.” заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция за европейското земеделие и предизвикателствата и възможностите новата ОСП (2021-2027). Тя акцентира върху това, че не е случаен факта, че с предложението за законодателна рамка за новата ОСП, е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието. Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между университети, институти, съвети в земеделието, земеделски стопани, браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации. Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието.

След официалното откриване в първия от трите дни (23-25 октомври) от програмата си международната конференция продължи с доклади на визираните в нея лектори. Интересни и задълбочени в питанията и търсенето на отговори бяха дискусиите по темите, поставени в още първите две презентации. Силен старт даде проф. д.ик.н. Пламен Мишев от Университета за национално и световно стопанство, София. Българският лектор постави фокуса си върху „Новата ОСП - нов подход за устойчивост“. След него д-р Норберт Потори от изследователски институт по земеделска икономика, Будапеща, Унгария предложи задълбочен отговор на въпроса „До каква степен обвързаното с производството подпомагане за протеинови култури допринася за по-нататъшното разрастване на производството на протеинови култури в Европейския съюз?“ в анализа си на базата на КАПРИ.