Новини

"Проф. Стефан Гандев: Връщаме връзката между науката и фермерите България губи продоволствената си сигурност и е време науката да се намеси": 

https://agri.bg/novini/prof-stefan-gandev-vrieshhame-vriezkata-mezdu-naukata-i-fermerite

Проф. Гандев, вече няколко месеца сте начело на Селскостопанската академия. Кои са най-важните направления, в които смятате, че трябва да работите Вие и Академията?

Имаме ясна визия за развитието на Академията и конкретна цел - създаването на модерна научна структура, съобразена със съвременните тенденции в земеделието и нуждите на производителите. Направленията, в които работим, са много, но най-важните са няколко.
 Първо, това е промяна на нормативната база, по която работим. Започнахме с „Правилника за развитие на академичния състав в ССА“, в частта, свързана с докторантите, където завишихме критериите за прием на докторанти. Приехме и „Правилник за конфликт на интереси“. Създадохме изцяло нов „Правилник за организацията и дейността на научните съвети“. Предстои ни промяна на „Правилника за избор на директори“. Работим усилено по промени в Закона за ССА. 

Фундаментът на нашата работа е научната сфера, в която също предприехме редица промени. Учредихме нови научни съвети. Те имат нова функция – ще осъществяват не само академичното израстване на учените, но и ще определят приоритетите на изследователската работа. На базата на тези приоритети ще се определят конкретните задачи на учените. ССА няма да финансира задачи, които касаят незначими проблеми.

Търсим приемственост между поколенията, като работим за създаването на оптимални условия за работа на младите учени.
 Не на последно място създаваме добра връзка между науката и практиката. Ние сме наясно с факта, че няма как да има модерно земеделие в България, ако не участва науката. За моя голяма радост и производителите разбират това.

Има и други направления, в които работим: поддържаме богатия генофонд, който имаме – над 114 000 растителни образци и около 17 000 животински. Стараем се също така да отчитаме климатичните промени, като новите сортове и технологии, които създаваме, са съобразени с тях. Цели се също така модернизация на лабораториите, ефективно използване на ресурсите, подмяна на машинно-тракторния парк и други дейности. Мога да кажа, че сме започнали реформите в ССА.

През последните години ССА и фермерите сякаш се отдалечиха едни от други. Какви са пътищата за сближаване и възможностите за обща работа?

За съжаление това е действителността – учените и фермерите се отдалечиха едни от други. Сега и науката, и практиката разбираме, че е допусната грешка. Учените се насочиха към публикуването на статии, участие в конференции и неглижираха производството. Производителите решиха, че ще се справят без науката.

Животът, по-точно състоянието на земеделието у нас, ни научи на друго. Нормата на печалба на производителите става все по-ниска. Повишиха се цените на препаратите, торовете, горивата, надниците на работниците, а в същото време цената на продукцията не се промени драстично. 

Фермерите започнаха да фалират и да се отказват от земеделието. Държавата започна да губи продоволствената си независимост. Даже бих казал, че до голяма степен сме я изгубили. Сега е моментът науката да се намеси. Посредством нови сортове и технологии да се намали себестойността на продукцията и да се повишат количеството и качеството ѝ.

Какви са пътищата за сближаване? 

Пътят е един – заедно да се решават проблемите във всеки един сектор. За целта създадохме научно-производствени съвети в отделните сектори. Съставът на тези съвети се състои от водещи учени в даден сектор и членове на производствени асоциации и сдружения. Идеята е колегите, работещи в производството, да представят пред съвета актуални теми и проблеми за решаване, чрез които Академията да смени тематичния план и той да бъде приложим в стопанствата. Поставят се пред науката конкретни проблеми, които тя трябва да реши и това според нас е пътят – чрез съвместната работа. Създадохме съвети в областта на овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, тютюнопроизводството и други сектори. Виждаме вече, че тези съвети работят. 

Срещите между учените и производителите зачестиха, има добри контакти между нас. Ежедневно говоря с отделни сдружения и виждам проблемите им.
 Фермерите трябва да виждат реалните ползи от научните разработки, а не само да чуват за тях. Започнахме и съвместни проекти между институтите и производителите.

Какво е отношението на ССА към продоволствената сигурност като пазител на българските сортове и породи?

Академията има отговорност в това отношение, защото пази генофонда на България. Това е едното направление, но в същото време ССА трябва да бъде полезна на нашите производители чрез внедряването на високопродуктивни технологии, които да подпомогнат стопаните, защото проблемът е, че голяма част от производителите – около 30–40%, вече са се отказали от фермерството. Това може да наруши нашата продоволствена сигурност. Те се отказват поради едно основно съображение – стопанствата им не печелят.

Няма как стопанства, които имат по 2 тона ябълки от декар или 1 тон праскови от декар, да са устойчиво печеливши.
 Нашите научни разработки и консултации трябва да са в тази насока – да се повиши ефективността на тези стопанства. И аз мисля, че това е нашата роля за осигуряване на продоволствената сигурност – това е нашата помощ.

Какви продукти създава Академията в помощ на българските фермери?

ССА създава широка гама от продукти, които са в помощ на българските фермери. Ние създаваме нови технологии, нови сортове, имаме много добри специалисти във всички научни области, но основният проблем е, че липсва комуникация между нас и производителите – те не са запознати с научната продукция на Академията. 

Необходимо е популяризиране на нашите продукти. На последната кръгла маса по проблемите на овощарството, която се проведе в Института по овощарство в Пловдив, представихме тази научна структура – учени, научни направления, лаборатории и полски опити, на която присъстваха много производители. Сигурен съм, че те вече ще знаят какво се работи в института и как може да им се помогне – било то с посадъчен материал, почвени проби, консултации или нещо друго, което ги интересува. Това е помощта, която можем да окажем на нашите фермери.

Интересуват ли се млади аграрни специалисти от научна дейност и кариера в поделенията на ССА? 

Не се интересуват толкова, колкото ми се иска. Техният интерес е същият, както към университетите – т.е. недостатъчен. Причините са много. Научната работа изисква всеотдайност, непрекъснато самоусъвършенстване, полагане на изпити и най-вече мотивация, научно любопитство и дълъг период на реализация и доказване. 

В същото време научната работа не е много добре платена. Напълно разбирам младите колеги. Те желаят да получат повече още в началото на кариерата си. Така е при всички млади хора, така е било и при нас. В научната работа обаче младите преминават през период на дълго обучение. След като положат много труд и придобият знания и умения, могат да извършват самостоятелна научна дейност.
 Ние знаем реалната ситуация и не се самозалъгваме. Единственото, което можем да направим, е да създадем оптимални условия за развитието им. Обучението на младите специалисти е приоритет на ССА. Стараем се да запалим у тях любовта към земеделието.

Бих искал да изразя умерен оптимизъм. Имаме потенциал да се справим със сложната ситуация, в която се намира в момента и земеделието, и земеделската наука. Решени сме да реализираме този потенциал в името на големите цели, които сме си поставили. Ще разчитаме изключително много и на изпълнителната, и на законодателната власт, тъй като всяка реформа, за да е устойчива, трябва да бъде нормативно подплатена.
Не очакваме бързи резултати, но считаме, че вървим в правилната посока и ще направим всичко по силите си да отговорим на очакванията от нас и от земеделската наука.