Растителен генофонд от над 530 образци соя се съхраняват и подържат в Опитната станция по соята и зърнените култури в Павликени, която е в структурата на Селскостопанска академия, припомня Информационна агенция (ИА) „Добруджа“ в рубриката „АГРОСПЕКТЪР“. От публикацията и видеото с интервю с директора на станцията доц. д-р Росица Тодорова става ясно, че учените пазят и образци пролетен и зимен фуражен грах, зимен фий, бобови фуражни треви.
Съхраняваните сортове от тях са над 920 образци. Наред с богатото разнообразие от сортове тук са създадени още 12 технологии за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж; 2 технологии за производство на бактериалния препарат Нитрагин за соя, фасул и леща; 3 технологии за преработка и използване на соята за храна на човека и фураж на животните.
Опитната станция по соята и зърнените култури в Павликени е с близо 100-годишна история. Преминава през различни етапи и носи различни наименования според предмета на дейността и приоритетите си в земеделското производство на България. Специализирана е като единственото звено в системата на Селскостопанска академия, работещо по селекция и агротехника на соя. Научният й колектив е ангажиран и със селекция на фуражен грах, леща, фий, червена детелина. Има създадени 12 сорта не ГМО соя, един сорт фуражен грах, един сорт фий, един сорт червена детелина.
Станцията извършва сортоподдържаща селекция и семепроизводство на автентични сертифицирани семена от високите категории на размножение на български сортове соя.
През последните пет години предлага предбазови, базови и сертифицирани семена от сортовете Алигея, Сребрина, Ричи и Роса.
Апогеят в производството на соя в България е през 70-те и 80-те години на миналия век, когато в страната с тази култура се сеят по 800 000 – 900 000 дка., разказва за Медийна група „Добруджа“ директорът на станцията доц. д-р Росица Тодорова. Заради въведените изисквания свързани с получаване на субсидия по схемата за обвързано подпомагане на протеиновите култури, площите нарастват значително и достигат 150 000 дка през 2016 г. През последната стопанска година обаче има намаление до около 50 000 дка.
България е с добри почвено-климатични условия за отглеждане на соя. Имаме сортове, технологии и традиции. Във връзка с ограничаване вноса на ГМО соя и продукти е инициативата „Дунавска соя“, която цели ЕС да се освободи от вноса и в същото време да се намали консумацията на ГМО храни. През 2013 г. България подписа декларацията „Дунавска соя“ за обединяване усилията на държавите от Дунавския регион в изграждане на цялостна нова протеинова политика на Европейския съюз. С нея се цели постигане на по-добро използване на ресурсите и противодействие на прекомерната зависимост от вноса на соя, чийто състав е над 90 % ГМО, припомня директорът на опитната станция в Павликени. По думите й, България участва в инициативата „Дунавска соя“ чрез провеждане на демонстрации и изпитване на сортове соя от редица европейски страни. Наши сортове също се предоставят на партньорските научни организации. Все още обаче в България няма сортове соя и продукти, които да разполагат със сертификат „Дунавска соя“, като причината за това е липсата на постигнати договорки на държавно ниво.
Структурната реформа проведена в Селскостопанска академия през 2018 г. по отношение на станциите е катастрофална с обединяването на 13 опитни станции в Научно-производствен център. По отношение на станцията в Павликени сме поставени в състояние на обезличаване, без перспектива, единствено с мисълта за оцеляване - както на предприятието, така и за нас самите, коментира доц. д-р Росица Тодорова.
Без финансиране на научно-изследователската дейност нямаме бъдеще. Всички промени за работещите в станциите са демотивиращи, създават несигурност и прогонват кадрите, категорична е доц. Тодорова.
За развитието на нашата станция може да се говори единствено, ако стане научен център към Селскостопанска академия, както бе предвидено в проектозакона за Академията, а впоследствие променено. Като научна структура с дейността си ние няма да бъдем в тежест на бюджета, защото през годините сме реализирали добри финансови резултати и нямаме просрочени задължения. Провежданите организационни и структурни реформи досега не доведоха до развитие, а до оцеляване и обезличаване, най-вече на опитните станции. За научното звено в Павликени те доведоха до намаляване в пъти на средствата за научна дейност, на стопанисваната земя от държавния поземлен фонд, която сега е едва 1150 дка. Доведоха до намаляване на персонала в пъти, за да се стигне до 12 работещи по щат, като от тях само трима научни сътрудници. Липсват средства за инвестиции и ремонт на старата амортизирана техника и материална база, коментира още доц. д-р Росица Тодорова.
Публикацията и видеото вижте в уебсайта на ИА „Добруджа“, рубрика„АГРОСПЕКТЪР“: