Новини

„Поради крушовата бълха (Cacopsylla pyri) и заразата „огнен пригор“ в страната вече почти не се отглеждат круши. Вредителят винаги е присъствал, но неблагоприятните последици са резултат от забраната на редица препарати, което в момента води до масово размножаване“, обясни за Agri.bg   д-р Пламен Иванов от Института по овощарство на Селскостопанска академия в Пловдив. 

С наличните днес продукти за растителна защита производителят е принуден да закупува целия набор от препарати. След прилагане на даден продукт, повторното му използване е невъзможно, тъй като крушата изгражда устойчивост и той губи ефективността си, което значително повишава производствените разходи, уточнява ученият. През последните години, с по-меките зими и по-продължителният вегетационен период на вредителите, ясно се забелязва тенденция на нарастване на техните популации. Това, в съчетание с ограниченията в растителната защита, създава условия за почти непрекъснатия им растеж през цялата година.

Неприятелят няма „почивка“, всички стадии се срещат едновременно. Наблюденията от 2026 г. в района на Пловдив, направени върху нетретирани дървета, дават ясна картина за поведението на неприятеля в естествени условия. Още в началото на март започва излизането на зимуващите форми, а почти едновременно с това се установява и начало на яйцеснасяне. Само няколко седмици по-късно по растенията вече могат да се открият всички стадии от развитието - от най-младите ларви до напълно развити нимфи, заедно с нови възрастни, които отново снасят яйца. Така на практика се получава непрекъснат процес, в който различните поколения се припокриват и не могат ясно да бъдат разграничени. Този непрекъснат цикъл прави борбата изключително сложна. Всеки стадий реагира различно на препаратите, а част от ларвите са защитени от характерни восъчни секрети, които значително намаляват ефективността на контактните инсектициди. В резултат дори при третиране част от популацията остава незасегната и продължава да се развива.

Според специалистите ключът към контрола се крие в най-ранния етап от развитието на неприятеля. В условията на Пловдив възрастните започват активност още в края на февруари и остават активни в продължение на около месец. Ако този момент бъде пропуснат, първото поколение се развива безпрепятствено и поставя основата на последваща експлозия в числеността. Оттам нататък поколенията започват да се припокриват и борбата постепенно губи ефективност, става ясно от съветите на ученият. Разпространява се по листата и по пъпките, а момента е в основата на цветовете. Това означава, че зимните пръскания имат решаващо значение. При закъснение производителят е принуден да наваксва с чести третирания през сезона, често през интервали от около десет дни. Това не само увеличава разходите, но и рядко води до пълен контрол върху неприятеля.

Крушовата бълха бързо развива устойчивост. При използване на един и същ продукт ефектът отслабва, което налага постоянна ротация на препарати и по-сложни схеми на третиране. За да бъде постигнат ефект, стопаните трябва да използват комбинация от различни продукти и да пръскат по-често, което прави културата все по-малко икономически изгодна.

Основната причина е трудността при контрола на неприятелите, сред които крушовата бълха заема водещо място. Високите разходи и несигурните резултати правят инвестицията рискова.
 „Хората, които се захванат с крушови градини ще спечелят, ако се справят с този проблем, тъй като са едни от малкото, които са на пазара с круши в България“, коментира д-р Иванов. 

В момента в Института по овощарство - Пловдив се проучват сортове, които са по-устойчиви на крушовата бълха.

Информацията на Агри БГ: https://agri.bg