Новини

За България е характерно богато биоразнообразие, включващо и голям брой етеричномаслени и лечебни култури. Те се използват предимно като суровина в парфюмерийно-козметичната, химико-фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост.

Значението  им се определя от действието и употребата на съдържащите се в тях етерични масла и биологично-активни вещества. Етеричните масла, вложени в различни продукти, оказват психофизиологично въздействие върху човешкия организъм. Всички етерични масла притежават силни бактерицидни свойства и затова намират широко приложение в аромотерапията и медицината.

На първо място сред маслодайните култури, не само у нас, е прочутата по цял свят Казанлъшка маслодайна роза (Rosa damascena Mill. f. Trigintipetala Dieck). Продуктите произвеждани от нея са основата на един незаменим стопански сектор у нас, ангажиращ труда на цели региони в страната. България е световен лидер в производството на розово масло.  Повече от 350 години то е ненадминато по качество в цял свят.

Маслодайната роза е емблематична култура за България. Традициите, свързани с розопроизводство в нашата страна датират от векове. Редица документи показват, че още през XVI век това уникално маслодайно растение вече е било познато и е присъствало в бита на българина. Щедрата българска природа, благоприятните почвено-климатични условия, трудолюбието на българина и традициите, свързани с отглеждането на маслодайна роза са причините, поради които нашата страна е известна като „страната на розите, а българското розово масло е еталон за качество по цял свят. Страни като Турция и Китай влагат огромни средства в добива на розов цвят и дестилацията на етерично масло, но те далеч не могат да достигнат качествата на българското. Основна причина за това са неповторимите климатични условия на нашата природа. Изключителното съчетание на климат, почва и приоритетно отглеждане на Казанлъшката роза в Розовата долина, определят до голяма степен качеството на розовото масло.

По данни на  МЗХ (Министерството на земеделието и храните) годишно у нас се произвеждат 1,5 тона розово масло, което прави страната ни най-големият производител в света. Розопроизводителите са над 2100, а отглежданите от тях растения заемат повече от  50 хиляди дка.

 Маслодайната роза служи като изходна суровина за производство на розово масло, розов конкрет, розова вода и розово абсолю. Розовите джибри, като вторичен продукт от дестилацията на розов цвят, се използват като органичен тор и в сладкарството, за приготвяне на сладка и конфитюри.

Етеричното масло е основният и най-ценен продукт, който се получава от цветовете на маслодайната роза. То се съдържа в цветовете от 0, 03 до 0, 05%. Един килограм розово масло се получава от 2 -3 тона ( до 5 тона в неблагоприятни години ), което количество цвят се получава от около 10 дка розови насаждения.

Българското розово масло е един сложен продукт, който по химичен път е невъзможно да се получи. Съдържа над 280 съставки, разпределени в две основни групи – течна част, наречена елеоптен ( летливата част на маслото ) и стеароптен ( твърда част, която е разтворена в елеоптена ).

Българското розово масло има жълт цвят със зеленикав оттенък и силен аромат.   

Ценен продукт при преработката на розовия цвят е и розовия конкрет, който има червено-оранжев цвят, восокоподобна консистенция и типичния за розата аромат.

От розовия конкрет се извлича около 60 % розово абсолю, което е червеникава на цвят течност с розов аромат.

В процеса на преработка на розовия цвят за розово масло се получава и розова вода. Тя притежава приятен аромат, ценни лечебни и козметични средства, което я прави подходяща като суровина за фармацефтичната и козметична индустрия.

Средните добиви от розов цвят са в зависимост от възрастта на насажденията. При две годишни розови насаждения добивът е в граници от 80 кг до 200 кг/дка; при тригодишни насаждения – 350 кг/дка; при цветодаващи при неполивни условия – 500 – 700 кг/дка, при цветодаващи при поливни условия – до 1000 кг/дка.

За да бъде запазено водещото място на България в производството и търговията с розови продукти, е наложително  да се съхрани генетичната автентичност на Казанлъшката маслодайна роза и да бъде запазено  нашето розово масло в рамките на световния стандарт .

Статията е публикувана в бр.6/2022 на в. „Земеделска техника”