Новини

Бубарството в България води началото си от Средновековието, като получава най-голямо развитие през 19 и първата половина на 20-ти век. Към 1990 г. в България работеха една свилоточна фабрика в гр. Хасково и няколко копринотъкачни фабрики в Русе, София, Карлово, Свиленград и Враца, които преработваха произвежданите в страната годишно около 1 500 000 kg сурови пашкули. По производство на пашкули и естествена коприна тогава България заемаше първо място в Европа и едно от водещите места в света. Със смяната на икономическата система у нас производството на пашкули бележи тенденция към непрекъснато понижаване. Една от главните причини е, че до 1990 г. държавата стимулираше развитието на бубарството посредством дотиране на около 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други стимули за бубохранителите. Цената на пашкулите беше висока, изплащането редовно, което правеше бубарството много привлекателна дейност. Друга основна причина е загубата на предишните и липсата на достатъчно пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата й себестойност в сравнение с предлаганата от Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар. Особено негативно върху бубарството в България се отрази начинът за приватизация на дружествата, занимаващи се с изкупуване и преработка на пашкули, които на практика спряха тази дейност след като преминаха в ръцете на новите собственици.

Поради това, че бубарството в България не се субсидира, изкупната цена на пашкулите се определя от цената на суровата коприна на световния пазар, която обаче е нестабилна и силно варира. Европейският съюз с Регламент на Съвета на Европа №1544/2006 от 05.10.2006 г. и Регламент на Европейската комисия № 1744/2006 от 24.11.2006 г. субсидира бубарството със 133,26 Евро за всяка отгледана кутийка буби /20000 яйца/ при определени условия. Тази субсидия беше получавана само в така нар. «стари» страни членки на ЕС, но не и в България. У нас за съжаление европейската субсидия не беше разрешена и производителите на пашкули се подпомагат само по СЕПП, което за тях е една почти нищожна подкрепа. Понастоящем някои европейски страни, като Гърция например, подпомага производителите на пашкули с национални средства, докато в съседна Турция държавата отпуска субсидия от около 10 евро за 1 кг сурови пашкули.

Понастоящем в България има около един милион черничеви дървета, които са достатъчни за производството на около 500 тона сурови пашкули годишно. Има все още и хора с фамилен опит и традиции в тази дейност.

Научноизследователската работа и научното обслужване на подотрасъла се извършва от Научния център по бубарство (НЦБ) във Враца, който е в структурата на Селскостопанска академия, Аграрен Университет - Пловдив, Тракийски университет - Стара Загора и Лесотехнически университет в София. 

През последните години черничевите фиданки се засаждат почти изцяло като плантации с около 300 дървета на 1 декар. Добивът на черничев лист е около 1200 – 1600 кг/дка годишно при неполивни условия и 2000-2500 кг/дка при поливни условия.

 Оценка на силните и слабите страни, възможностите и заплахите. 

Слаби страни на бубарството в България: Липса засега на частни компании, които да раздават бубено семе или излюпени буби, изкупуват и преработват произведените пашкули; Остаряла фуражна и материална база; Очаквания от производителите за по-висока изкупна цена на пашкулите в сравнение с пазарната; Системата за директни субсидии, която понастоящем е възприета в България, не е достатъчно благоприятна за производителите на пашкули.

Силни страни на бубарството в България: Бубарството при създаване на съответните условия би могло да осигурява добри доходи на фермерите и то в райони, където възможностите за доходи от друга селскостопанска продукция са силно ограничени; Същността на бубарското производство представлява само по себе си едно биологично фермерство. Част от материалната база на бубарството, като черничеви дървета, помещения и инвентар за бубохранене е запазена. 

Научният център по бубарство във Враца е гаранция за възстановяване и за развитие на бубарството. 

Заплахи: Възстановяването на даден отрасъл или определено производство е изключително трудно. 

Сега на пазара има най-различни по качество и десени, за всички стилове и вкусове тъкани и артикули от изкуствена коприна и от друг произход, които са в конкуренция с изделията от естественна коприна.

Поради голямата миграция и застаряване на населението много селища обезлюдяха и няма достатъчно работна ръка. Бубарството е трудоемко производство. 

Предишната материално техническа база за изкупуване, първична преработка на пашкулите и свилоточене е ликвидирана. 

Оценка на потребностите:

България има потенциал за производство на висококачествена сурова коприна, греж, която може да конкурира като качество китайската и бразилската, а благодарение на европейската и/или национална субсидия и като цена.

Наложително е създаването на нова материална база за отглеждане на буби.

Осигуряване на безвъзмездна помощ или кредитиране на земеделските стопани, желаещи да засаждат черничеви градини и създадат нова база за отглеждане на бубите. Големият процент от тези хора са с ниски доходи и не разполагат с материални активи, които биха могли да заложат пред банките за обезпечаването на кредитите. Това е голяма пречка за тях да кандидатстват по мерките от Програмата за развитие на селските райони.

Настоящата изкупна цена за сурови пашкули в България е около 10 Евро/kg. При тази цена на сурови пашкули сухите пашкули струват около 25 Евро/kg, а разходите за суровата коприна са около 80 Евро/kg. Тези цени за сухи пашкули и сурова коприна не са конкурентни в момента на световния пазар. Решенията са посредством намаляване производствените разходи за пашкулите и осигуряване на субсидии.

Научният център по бубарство във Враца провежда научноизследователска работа във всички по-важни области на бубарството, организира курсове за обучение по бубарство, съхранява най-големия бубарски генофонд в Европейския съюз, подготвя програми, стратегии, проекти по всички въпроси на съвременното бубарство. 

Центърът произвежда висококачествено елитно и хибридно бубено семе, черничеви резници и фиданки от високопродуктивни сортове, черничево брашно, изкуствена храна за целогодишно отглеждане на бубите. 

НЦБ-Враца продава също така сухи пашкули, както и някои междинни копринени продукти. 

През последните 5 години най-големите научни и научно-приложни постижения на станцията са:

Създадени са два нови промишлени хибрида копринена буба, изпитани успешно и очакващи признаване от ИАСАС и респективно защита със сертификати от Патентно ведомство; Създадени са два хибрида буби, отличаващи се с висока толерантност към неблагоприятни условия на отглеждане и сравнително висока продуктивност; Разработена е технология за производство на бубено семе, подходящо за целогодишно отглеждане; Създадена е оригинална изкуствена храна за отглеждане на буби по всяко време на годината, посредством която се преодолява сезонния характер на бубарството. Разработена е пълна трудоспестяваща технология за отглеждане на буби, осигуряваща наполовина по-ниски разходи на труд в сравнение с традиционната.

Проф. д-р Паномир Ценов, директор на НЦБ-Враца

За контакти:

Научен център по бубарство – Враца
гр. Враца 3000
Ул. Мито Орозов №24
Тел.: 092642221
Факс: 092645154
GSM: 0888479438
 e-mail: panomir@yahoo.com 
 web: http://ses-vratza.bacsa-silk.org

Публикацията четете в бр.2/2022 на в. „Земеделска техника”:

http://zemedelskatehnika.com/%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b7%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d1%80-2-2022/

Първата сграда на Опитната станция по бубарство