ССА в медиите

Новите сортове, съвременните технологии и по-доброто съхранение на продукцията могат да увеличат количеството и качеството на произведената у нас храна

Професор Гандев, продоволствената независимост е елемент от националната сигурност на България, каква е ролята на Селскостопанска академия за повишаване на продоволствената ни независимост?

През последните години се говори много за продоволствената сигурност и продоволствената независимост на България. Селскостопанска академия е научна организация и тя не може да влияе върху продоволствената сигурност на страната ни. Държавата е тази, която осъществява пряката роля в това направление. Тя осигурява достъпа на населението ни до разнообразна, редовна и здравословна храна.

Що се касае за продоволствената независимост, Селскостопанска академия (ССА) има роля в изграждането на хранителния суверенитет на страната ни, посредством научно подпомагане на собственото ни производство и разработването на аграрна политика. Академията спомага за създаването на научнообосновано устойчиво земеделие, съобразено с променящите се климатични условия и опазването на почвите. Създаването или интродуцирането на нови сортове, както и разработването на съвременни технологии за отглеждане и съхраняване на земеделската продукция спомага за продоволствената ни независимост. 

Искате да кажете, че сортовият състав и технологиите са от решаващо значение за продоволствената ни независимост?

Да, сортовият състав и технологиите оказват съществено влияние върху продоволствената независимост на всяка страна, посредством повишаване на добивите, качеството на хранителните продукти и удължаване срока им на съхранение. Всяко повишаване на количеството и качеството на земеделската продукция, на базата на научни разработки, влияе върху нашата продоволствена независимост. Съвременните технологии и модерната селекция, съобразени с почвено-климатичните условия у нас и променящият се климат, водят до повишаване на добивите. Това рефлектира върху обема на земеделската продукция, необходим за продоволствената ни независимост.
 В същото време ние трябва да внимаваме с внедряването на чужди сортове и технологии. Те не винаги са подходящи за прилагане в България. Тук е ролята на институтите. Те трябва да преценят кои от тях са подходящи за нас. Механичното им пренасяне невинаги дава положителни резултати. Мога да Ви дам и конкретен пример в областта на овощарството. Ореховите сортове, които преди двадесет години се прокламираха у нас от съседна на нас държава, се оказаха с незадоволителни биологични и стопански качества. Дърветата от тези сортове, отглеждани основно в Северна България, започнаха да измръзват при нашите климатични условия. Освен това добивите им са ниски и се оказа, че сортовете са чувствителни на някои болести. За съжаление се създадоха стотици декари от тези сортове. Подобни негативни примери има и при използването на чужди технологии. При внедряването на иновации в практиката винаги трябва да се съобразяваме с нашите почвени и климатични условия. В противен случай новият сорт или технология няма да доведат до добавена стойност.

Необходимо ли е да отглеждаме всички култури, които сме отглеждали в миналото?

Въпросът Ви е много труден и няма еднозначен отговор. От гледна точка на продоволствената независимост на страната ни – да. От гледна точка на икономическите реалности и Общата селскостопанска политика на Европа – не. Моето мнение като специалист е, че ние трябва да се специализираме в културите, в които сме добри. Европейският пазар за земеделска продукция става все по-труден. В момента имаме внос на земеделски стоки от Украйна. Вероятно и споразумението Меркосур ще влезе в пълно изпълнение. По този въпрос се очаква и финалното решение на Съда на Европейския съюз. В случай че споразумението Меркосур започне да се изпълнява, пазарът ще стане още по-труден. Като цена едва ли ще сме конкурентни с цените, които ще предлагат страните членки на тази организация, но съм сигурен, че като качество и здравословни показатели ще имаме предимство. В този контекст според моето лично мнение ние трябва да се специализираме в култури и направления, в които сме традиционно добри и произвеждаме продукция с високо качество. Трябва да преценим кое можем да отглеждаме по-добре от другите. Бих искал да отбележа, че в момента страната ни е силно конкурентна при няколко суровинни сектора (особено зърно и слънчоглед), но е силно зависима от внос при редица храни, като плодове, зеленчуци, свинско месо и други.

Селскостопанска академия има ли разработени технологии, които могат да повишат съхраняемата способност на храните и по този начин да благоприятстват продоволствената ни независимост? 

Осигуряването на продоволствената независимост на страната е свързано не само с производството на достатъчно количество селскостопанска продукция, но и с възможността тя да бъде ефективно преработвана, консервирана и съхранявана. Особено значение имат технологиите, които ограничават загубите след прибиране на реколтата, намаляват сезонната зависимост, осигуряват по-пълно използване на местните суровини и създават условия за поддържане на продоволствени резерви. В системата на Селскостопанска академия два института работят в разработването и усъвършенстването на традиционни и иновативни технологии за консервиране и съхранение на хранителни суровини и продукти. Това е Институтът по криобиология и хранителни технологии и Институтът по консервиране и качество на храните. Основните им направления включват проучвания върху лиофилизацията на хранителни продукти, консервирането, използване на ядивни покрития и оползотворяване на странични продукти от хранителната промишленост. Това позволява сезонната растителна продукция да бъде преработена непосредствено след прибирането ѝ, като се ограничат загубите и се осигури целогодишна наличност на готови за консумация храни. Особено задълбочено се работи в направлението лиофилизирани храни. Лиофилизацията позволява в значителна степен да бъдат запазени белтъците, витамините, антиоксидантите и другите полезни съединения в хранителните продукти. Това я прави особено подходяща за продоволствената ни независимост.

Какви според Вас са начините за осигуряване на устойчиво земеделско производство у нас и каква е ролята на Селскостопанска академия?

България разполага с отлични климатични и почвени условия да създаде едно устойчиво земеделие. За съжаление в момента секторът е изправен пред сериозни проблеми, свързани с модернизацията, климатичните промени, критично състояние на поливната инфраструктура, липсата на пазари, цени, удовлетворяващи производителите, слаба ефективност на стопанствата в някои направления, структурен дисбаланс, водещ до едностранчиво земеделие и не на последно място липса на добра връзка между науката и производството. Селскостопанска академия не може да даде решение на всички посочени по-горе проблеми, но тя е отговорна, и чувства в момента тази отговорност, за модернизацията на стопанствата. Модернизацията, водеща до високоефективни стопанства е единственият дългосрочен изход от кризата в българското земеделие. За съжаление не мога да кажа в момента, че е голям процентът на стопанствата, които имат добиви и качество на производството до това на европейските ни колеги. За да не бъда голословен, ще дам примери в областта, в която работя – овощарството. Средният добив на праскови у нас през последните пет години е около 900 кг/декар срещу 2000 за Испания и Гърция. На ябълки – около 1200 кг/декар срещу 4000 кг/декар. При приблизително еднаква себестойност на продукцията, това означава, че с нашите добиви, ние трудно или с малко надвишаваме себестойността. Ето това е ролята на Селскостопанска академия, да подпомогне научно производителите. За моя радост, производителите вече разбират това. За целта създадохме Научно-производствени съвети към академията в различните направления. Предстои ни много работа в тези съвети. Убеден съм, че сме на прав път и заедно ще успеем да модернизираме земеделието ни.

Интервюто с председателя на Селскостопанска академия проф. дн Стефан Гандев в Agri. bg: https://agri.bg/novini/prof-prof-stefan-gandev-prodovolstvenata-nezavisimost-zapocva-ot-sobstvenoto-proizvodstvo-i-naukata