img

Проф. д-р Т. Ангелова за резултатите от опитите в млечно говедовъдство, проведени в ЗИ - Стара Загора

24.07.2023

Развъждането на млечни говеда през последните години бележи значителен прогрес, съобразно новите технологии, които навлизат на световната сцена. По темата анализ прави проф. д-р Теодора Ангелова от Земеделски институт - Стара Загора, един от Институтите на Селскостопанска академия, който се занимава с животновъдство. Темата на труда ѝ е „Технологични и икономически модели в говедовъдството“. И тази година е година, в която има немалко предизвикателства през животновъдите, но за щастие в България има ферми, които работят добре по западен модел. Целта на всички животновъди и в частност говедовъдите е да се родят във фермата им такива родители, които да произведат потомство с висока продуктивност при запазено здравословно състояние на животните. А всичко това да стане в условия на хуманно отношение към животните и опазвайки околната среда. Голяма част от технологичния напредък в говедовъдството е свързан с репродукцията и геномната селекция. За щастие и немалка част от фермерите у нас използват сексирана сперма и пренос на ембриони, подчерта проф. Ангелова. Най-важното като селекционна цел е животновъдът да произведе максимална продукция, за да има икономическа ефективност в бизнеса си. От известно време сме свидетели на бомбастичен ръст в цените на фуражите, горивата и други консумативи. Животновъдите трябва да съобразят всичко това с продуктивния живот на стадото. Проф. д-р Теодора Ангелова даде пример с породата Холщайн: „Популацията от Холщайн е най-разпространената в света и основно от нея идва производството на мляко. Така е и в нашата страна – 80% от млякото се произвежда от Холщайн. Всички знаем, че породата е с кратък продуктивен живот, редица изследвания показват, че животните живеят около 55 месеца. Това включва времето от раждането до бракуването. Бракът се дължи най-вече на нарушена репродуктивна способност на животното. През последните години сме свидетели на цялостно нарастване на населението като отново идват предизвикателствата пред животновъдите, които трябва да нахранят това население.“

Проф. Ангелова направи и препратка към изпълнението на Зелената сделка. Част от нея е и стратегията „От фермата до трапезата“. Една от основните цели е Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент, както и да се увеличат биологичните площи. Според изследвания в Европа животновъдството е отговорно за 40% от общите парникови емисии. Около 15% от тях са метановите емисии. По думите на проф. Ангелова от ЗИ - Стара Загора тук вече идва другото предизвикателство пред фермерите, които трябва да реагират на това да се намали този екологичен отпечатък от парниковите емисии. Редица изследвания показват, че това може да бъде, както с подобряване на управлението на торовите маси, така да бъде и посредством управление на храненето, третиране с различни биологични продукти, ензими и добавки. „Може да се увеличи делът на пасищното животновъдство, като посредством пасищното говедовъдство можем да подобрим биоразнообразието, да забавим глобалното затопляне, да подобрим водните ресурси и да подобрим плодородието на почвата. Известно е, че например в САЩ, се губят милиарди тонове повърхностен полезен почвен слой, който се губи в резултат на отглеждането на соя и царевица. Един от начините за намаляване на емисиите от парникови газове е, както казах увеличаване на продуктивността на животните, хранене на говедата, според нуждите им от хранителни вещества, компостиране, включване на добавки в оборския тор и използването на анаеробни биореактори. В САЩ през 2016 г. държавата приема закон, според който трябва да се ограничат драстично парниковите емисии като тук страната подпомага голяма част от животновъдите в това да отговорят на новостите в технологично отношение. Млечната индустрия е задължена да намали емисиите 80% до 2050 г. От своя страна млечната индустрия отговаря, че през последните 50 години емисиите са по-малко от произведена чаша мляко от една крава с 45%. Това най-вероятно се дължи на високата млечна продуктивност, която се получава от едно животно.“, допълни проф. Ангелова. Тя представи резултати от защитена дисертация за докторска степен на колега от Земеделски институт – Стара Загора, ССА. В труда си той е изпитал редица бактериално-ензимни препарати, които се влагат в тора, в резултат на което тези   бактериално-ензимни добавки водят до намаляване на амонячния азот за по-добро съотношение между амонячния и общия азот. 

Добавката, която се разхвърля върху тора, спомага за това да се получи един вид компост, който може директно да бъде разхвърлян по площите без да се почиства всекидневно площта на животните. Опитът е направен в ЗИ – Стара Загора с млечни крави. Изследвани са също и други добавки на основата на зеолит, които са много фино смлени. Те са добавени към дажбата на лактиращи животни,  в резултат на това се е подобрила млечността на кравите. 

Други опити, които са направени в Института, са свързани с изхранването на кравите. Изпитани са две добавки, които са протеинови източници, които обаче са с ниска цена и не са на основата на соев шрот, който е с висока цена. Резултати показват, че млечността на животните се повлиява много добре. Изпитан е и препарат в течна форма с различни макро и микро елементи в ацетатна форма, която много по-добре се възприема от животните.