Новини

С болка на сърцето, емоционалният проф. Димитър Домозетов - дългогодишен бивш директор на Института по земеделие – Кюстендил към Селскостопанска академия, разказва пред камерата на АГРО ТВ за загубите на овощарите в Кюстендилско тази година. Българска ябълка на пазара няма да има, категоричен е ученият, който днес е земеделски производител на овощни култури в Кюстендилско. 

Разговорът с проф. Домозетов в рубрика „Агротемата“ на АГРО ТВ: https://agrotv.bg

Изключително слаба реколта от ябълки отчитат учени от екипа на научното звено в Института по земеделие - Кюстендил на Селскостопанска академия. Причината за това са ниските температури на 8 и 9 април 2025 г., коментира за БТА доц. д-р Станислава Димитрова, която се занимава със селекция, интродукция и сортоизпитване на ябълки.

На 8 април температурата падна до минус 5 градуса, а на 9 -ти до минус 6,5 градуса с много голяма продължителност, припомня доц. д-р Димитрова. По думите й, по това време по-голямата част от ябълковите насаждения в Института са били във фаза „Розов бутон“, което се е отразило неблагоприятно.

„Реколтата е изключително слаба. Няма сорт, за който да може да се каже, че е издържал на тези температури. Получи се силно редуциран добив от някои от хибридите, които са селекция и може би са имали малко по-късен цъфтеж. Има единични плодове“, посочи доц. д-р Димитрова. Тя поясни, че хибридите са кръстоски между два сорта, които са в процес на изпитване. Селекционната цел при ябълковите хибриди е да имат по-късен цъфтеж с оглед предпазване от пролетните мразове, да са устойчиви на струпясване (гъбично заболяване, предизвикващо сериозни икономически вреди - бел. ред.) и да са с добри вкусови качества. По думите ѝ това се постига изключително трудно, а самата селекция е дълъг процес. В зависимост от използваната подложка и гъстотата на насаждане на ябълковите дървета, реколтата може да достигне до 5 тона от декар.

Професор Димитър Сотиров от Института по земеделие - Кюстендил, добавя, че земеделците не трябва да чакат пролетта, а още отсега да започнат с резитбата. Той препоръча онези, които не са подхранвали градините в последните две - три години да го направят, като вложат оборска тор. След листопада е момента да се внесат и фосфорни и калиеви торове, ако това не е правено в последните две - три години. „Напоследък сме свидетели, че има едно нападение от черна златка, а тя снася точно по стволовете на дърветата, на 30-40 см над почвата и ако дърветата са варосани, това е едно предпазно средство срещу зимуващи насекоми“, посочва проф. Сотиров. По думите му, варосването предпазва от гъбични заболявания, убива яйцата на зимуващи неприятели и предпазва дърветата от прегряване през зимата при топло време или т.н. мразобойни рани. Ученият допълва, че при по-топли зимни месеци, каквито не липсват в последните години, кората на дърветата, дори и дървесината се напуква заради разликата между дневните и нощните температури, а варосването спомага това да се избегне благодарение на белия цвят.

Информацията на БТА: https://www.bta.bg