Новини

На 14.07.2026 г. китайските учени проф. д-р Джан Хайинг - ръководител на екипа, доц. д-р Джоу Мин и доц. д-р Джоу Ли от Изследователския център по зеленчукови култури в гр. Пекин към Академията на селскостопанските науките и горското стопанство, посетиха Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) - Садово към Селскостопанска кадемия. 

Китайските учени участват в проект за двустранно сътрудничество България - Китай, свързан с мобилности на Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ - Пловдив на Селскостопанска кадемия към Фонда за научни изследвания (ФНИ) (Договор №КП-06-К/5), чийто ръководител от българска страна е доц. д-р Николай Велков. Темата на проекта е свързана с проучването на местни генотипове от семейство Тиквови (Cucurbitaceae) и тяхното използване за иновативни цели. 

При посещението си в Института по растителни генетични ресурси - Садово делегацията беше приета от ръководителите на научното звено (директорът доц. д-р Катя Узунджалиева и зам. директорът проф. д-р Веселина Машева), които представиха основните научни направления в работата на своя екип. 

Програмата на посещението на китайските учени продължи с посещeние на Националната генбанка в ИРГР - Садово, където бяха запознати с протокола за съхранение на семена. В Музея на земеделската наука в института в Садово доц. д-р Николая Велчева представи неговата история. 

Гостите проявиха интерес към експерименталните полета със зеленчукови култури, на които се репродуцират образците за Националната генбанка.

Водени от проф. д-р Петър Чавдаров, китайските учени посетиха земеделски производители в землището на с. Чешнигирово, общ. Садово, отглеждащи традиционни български зеленчуци в оранжерийни условия (домати и краставици) и полско производство на пипер, пъпеши и сладка царевица. Обсъдено беше сътрудничество по теми от взаимен интерес.

Посещението на китайските учени в ИРГР-Садово е част от работната програма на проекта и следва подхода за разширяване на професионалната мрежа от изследователи в областта на растителните генетични ресурси. 

Академичният обмен между българските и китайски учени поставя основите на устойчиво партньорство, което в бъдеще ще създаде необходимите условия за развитие на по-мащабни изследователски проекти с Китай.