ССА в медиите

Накъде са насочени усилията на учените от Института по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен при разработването на сортове, разказва пред Агри.БГ доц. Илиян Симеонов от отдел „Селекция винарство и химия” на научното звено в структурата на Селскостопанска академия. 

Селекцията на лозата е едно от основните направления, в които се работи. В 120-годишната си история ИЛВ - Плевен има създадени и утвърдени от институциите над 45 сорта, 10 клона и 2 подложки, или достатъчно богат опит в това направление, припомня доц. Симеонов.

В самото начало селекцията е била насочена основно към създаването на десертни сортове, които да помогнат сорта „Болгар“, тъй като той е бил единственият десертен сорт, масово разпространен в страната и същевременно да се създадат винени сортове през 60-те години, за да има достатъчен сортов ресурс за винопроизводство, споделя ученият. Гордост за ИЛВ – Плевен са създадените широк набор от сортове от тази група, които и до днес са актуални. От тази група от винените сортове такива са „Супер ран Болгар”, „Плевен“, „Букет“ и „Рубин.

        След демократичните промени ново направление в ИЛВ - Плевен е селектирането на устойчиви сортове на различни стресови фактори. От тях се произвежда най-много посадъчен материал от специалистите на института. Към него е и най-големият интерес на гроздопроизводителите в страната.

„Продължаваме да работим и за създаването на класически десертни сортове, за да се разшири гамата от предлаганите от нас десертни продукти. През миналата година утвърдихме нови три сорта - Найден, Миро и Йоана. Два от тях са продукт на класическата хибридизация, не притежават устойчивост, но са изключително атрактивни като грозд”, коментира още селекционерът на ИЛВ.

По оценки на ученият, от винените устойчиви сортове се търсят „Сторгозия“, „Мискет кайлъшки“, както и новите сортове, тъй като те са адаптирани за нашите условия. Подобно възраждане се наблюдава и към винения сорт „Рубин“. Той е селекция на института и в момента преживява едно ново възраждане.

Информацията и разговора с доц. Илиян Симеонов в уебсайта на Агри.БГ.