Новини

В Добруджа и Силистренско посевите изглеждат много добре, докато районите около Кнежа, Искър и Бяла Слатина са позасегнати от сушата и ще отчетат по-слаби резултати, коментира за Agri.bg доц. Емил Василев от отдел „Селекция и семепроизводство“ в Института по царевицата - Кнежа към Селскостопанска академия по време на Открития ден на научното звено. Той се проведе на 7 август т.г. под мотото „Иновациите в земеделието започват там, където науката среща практиката“. 

Ситуацията при царевицата в Северна България тази година е по-добра спрямо предходните две сухи години, но картината не е еднаква навсякъде, сочи анализът на учения. 

По думите му „тази година като цяло в Северна България условията са много благоприятни, с изключение на Кнежа и региона, но все пак сме по-добре от миналата и по-миналата година. 2024-та и 2025-та бяха много сухи години, но за разлика от тях ние имахме през есенно-зимния период от ноември до месец март 2026 година почти 300 литра валежи на квадратен метър. Това е едно много добро влагозапасяване в почвата, което спомогна все пак тази година да се получи някаква царевица, добив зърно, което очакваме да приберем“, обясни ученият. 

По думите му, именно натрупаната влага в почвата е помогнала на растенията да издържат на тежкия вегетационен период. Най-сериозният проблем е дошъл през юни и юли. „Самият вегетационен период е изключително неблагоприятен. Най-голямото количество, което е традиционно за нашия район, се получи през месец май - 80 милиметра, но юни, най-важният за развитието на царевицата, когато се формират репродуктивните органи, и юли бяха с изключително ниски количества валежи - 28 литра за юни, малко на 24 литра за юли. Същевременно – високи температури, суша“, посочи доц.Василев.

За разлика от района на Кнежа, на други места в Северна България условията са значително по-благоприятни. „Прекрасни царевици видях, особено в Силистренско, по Добруджа. Хубави условия, хубави резултати и хората са доволни. Докато ние тук малко този път ще пострадаме, тъй като пък предните години в Добруджа беше още по-екстремна сушата и там почти не прибираха зърно“, коментира ученият.

При избора на хибриди тази година доц. Василев открои разлика между отделните райони. За условията около Кнежа по-подходящи са средно ранните хибриди, докато за Добруджа по-добре се представят средно късните.

„Хибрид „Кнежа 509“ е един от най-разпознаваемите и използваните, макар че той е много стар хибрид. Въпреки това фермерите го искат. Ние се опитваме да им предложим нови от същата ФАО група, които са много по-високопродуктивни, установени са от нас, но те много държат на 509. Имат много добри резултати и от група 600. Тъй като наистина са паднали хубави валежи, царевиците са направо прекрасни. В тези райони, в които е валяло даже през юли месец сериозни количества, ще отчетат много добри резултати. Докато ние - не“, обобщи доц. Василев.

По информацита на Agri.bg: https://agri.bg