Новини

Пренасочването на световните инвестиции от акции към световните пазари, включително земеделските, т.е. пшеница, слънчоглед и др., заедно с икономическите стимули за бизнеси и домакинства по време на пандемията, съпроводено с производствено-структурните промени в земеделието, са основните причини, довели до поскъпването на цените по магазините, обясни доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия и ръководител на Центъра за икономически анализи в селското стопанство (САРА) към научнотното звено, в интервю от 27 януари пред Mediapool.

На въпроса за основната причина за чувствителното поскъпване на храните през последната година ученият посочва: в нашите анализи и прогнози установихме, че се задава осезателно повишение на цените на храните още в средата на 2020 година. Това съвпадна в някаква степен и с пандемията, макар че когато настъпи затварянето заради Covid-19, имаше дори опасения от някакво забавяне в икономиката, т.е. търсенето от потребителите ще спадне и оттам предлагането ще е по-голямо, което ще доведе и до по-ниски цени. Но това не се случи. Ние виждаме причините за повишаването на инфлацията и цените в три основни фактора. Единият е монетарният фактор, другият е кризисният фактор и третият е производствено-структурния фактор.

Именуваните монетарни причини доц. Иванов обяснява с факта, че през 2016-2017 г. станахме свидетели на много висок ръст на фондовите пазари на акции. Индексът почти се удвои за 4-5 години, което не беше виждано досега в историята на тази търговия. По думите на учения, „това даваше сигнал, че нещо се случва, защото в икономиката има един основен принцип – а именно, че тя е съотношение между стоки и всяка една стока е в някакво съотношение с всички останали, което води до някакво равновесие. През 2020 г. започна осезаемо да се наблюдава, че богатството, натрупано от фондовите борси, започна да се пренасочва към стоковите пазари на енергия, ресурси, в земеделието, най-общо на суровинните пазари. Първите сигнали за това започнаха в края на 2019-а, но никой не беше категорично сигурен какво точно се случва“.

        Още в края 2019 – началото на 2020 г. се наблюдава покачване на цените при зърнени и маслодайни култури (слънчоглед, пшеница, царевица и т.н. „Забележете, че именно тези суровини са в основата на цялото земеделие, на цялата хранителна верига по-нататък. Те са предназначени не само директно за храна, но и за фуражи, откъдето тръгва изхранването за животновъдството, а от години те са използвани и за енергия. Затова, когато те се повишат, няма начин това да не се отрази по-нататък на веригата на следващите производства, на хранителната верига“, аргументира се ученият.

По думите му, „реално инвеститорите от фондовите борси явно видяха, че потенциалът за нарастването на фондовите цени, т.е. на печалбата от акции става все по-труден, по-рисков, по-несигурен и потърсиха сигурност за тази цялата капитализация към реалната икономика. Те започнаха да търсят повече сигурност в настъпващата неопределеност в реалната икономика. Това във времето от 2015 до 2020 година не се наблюдаваше. Тогава фондовите пазари растяха устойчиво и прогресивно, трупаха се огромни печалби, индексите вървяха все нагоре и това създаде много голямо богатство, което, пак повтарям, тръгна да се пренася и към реалната икономика“.

Освен този процес на пренос на инвеститори от фондовите борси към реалната икономика, за 2020 г. ученият припомня и пандемията от Covid-19 и големите страхове, че тя може да затвори икономиката. „В същото време се видя, че въпреки локдауните и проблемите с доставките, потреблението на храни остана постоянно. Доходите на хората не паднаха, дори тогава се наляха още повече пари с цел да се подпомогнат домакинства, затворени бизнеси. Това беше допълнителна финансова инжекция, която влезе в икономиката. Последствията от тази здравна криза и наливането на пари нарушиха съотношенията на реалните стоки към паричното предлагане и това отключи нуждата от преструктуриране и ново ценово равновесие. Това равновесие започна да се случва на нови, по-високи ценови нива, като покачването на отделни стоки води до реактивен ценови отговор на други, с които те са в някакъв паритет и оттам завъртане на спирала, която няма да спре, докато всички страни не се съгласят с постигнатото равновесие, гласи анализът на доц. Иванов.

Първото чувствително увеличение в цената на олиото и достигането й до 5 лева ученият обяснява със драстично скочилата цена на суровината: „олиото се прави от слънчоглед, а при слънчогледа още през 2020 г. цената скочи с близо 50%, като стигна 1 лев за килограм. Тогава започна да става ясно, че това ще е една трайна тенденция на трайно прегрупиране, което ще настъпи въобще в икономиката. Другата важна причина, която доведе до по-високите цени е, че в Европа започнаха осезаемо да се променят политиките – с какви мазнини трябва да работи икономиката и по-специално за производството на биогорива, допълва доц. Иванов. По думите му, „ЕС от 2018 г. се опитва да ограничи вноса на палмови мазнини, с които работят основно производителите на биодизел. Причината е, че разрастването на биогоривата от палмова мазнина е за сметка на изсичането на тропическите гори в Индонезия и Малайзия. В резултат на това се въведоха много ограничения и се създаде на пазара едно повишено търсене на други мазнини, от които може да се направят биогорива. Така екологизирането и преструктурирането на световната икономика, която се стреми да намали използването на ресурси, оттам да ограничава производството, а в същото време търсенето расте, води до дисбаланси, което в пазарната икономика се решава чрез ценовия механизъм и по-високи цени“. В допълнение той коментира и че „биорафинериите из Европа започнаха да използват повече рапична и други мазнини, които се използваха и от хранителната верига. Съответно пренасочването на рапица и другите растителни мазнини извън палмовата към сектора на горивата доведе до по-малкото им предлагане в хранителната верига и оттам нарасна търсенето на слънчогледово олио, а нарасналото търсене доведе и до по-високите му цени“.

Войната на Русия в Украйна още повече е засилила проинфлационните тенденции, коментира ученият: „Украйна бе успяла да изнесе през 2022 г. по-голямата част от добитото вече зърното, но пазарите реагират не само на конкретната обстановка, но и на перспективите, които се очертават. Въпросът с рисковете за транспортиране и за логистика на един толкова голям износител на зърнени и маслодайни суровини не можеше да не доведе до ценови шок. Изцяло се повиши стойността на транспорта. Не бива да се забравя, че именно Украйна е основен износител за Европа както за слънчоглед, така и за пшеница. Войната бе и причината за скока при цените минералните торове, което неминуемо щеше да се отрази на себестойността на продукцията в земеделието, а оттам и на храните. Реално зърнопроизводителите бяха произвели предишната си продукция на по-ниска себестойност, но започнаха да продават на по-високи цени, защото световните борсови цени започнаха да ги премират, но те имаха нужда от тези средства, за да възобновят следващия производствен цикъл. Те обаче знаеха, че тяхното ново производство ще е далеч по-скъпо заради ръста на торове, на горива, за работна ръка, затова чрез по-високите цени си осигуриха средства за тези нараснали разходи. 

„Производителите реално продават на цени, които да им позволят покриване на по-високите бъдещи разходи и да имат и печалба при възобновяване на цикъла им на производство с новата реколта. Пазарът е механизъм, който търси равновесие между търсене и предлагане и когато той е отворен, свободен, дава адекватни сигнали към участниците. Прогнозите април-май бяха, че олиото ще стигне до 6-7-8 лева. Имаше реални опасения за това, защото не бива да се забравя, че Украйна държи около една трета от световното предлагане на слънчоглед в света. Когато един такъв играч излезе от пазара, това няма как да бъде компенсирано от някой друг.

За нас спекула е, когато се търси и се осъществяват манипулации на пазара. Спекулации може да има, когато пазарът не е достатъчно отворен и не се наблюдава свободно движение. Това, че всеки се опитва да максимизира някаква изгода, е факт, психологически се създава едно очакване на потребителите, че цената ще върви нагоре и търговците се възползват от това. 

Голяма част от инфлацията се дължи и на нагласите на хората. Няма как да се обуздае икономиката, докато хората приемат по-високите цени и вкарват почти всичко, което печелят, обратно в икономиката като потребители. Това е генератор, който води до запазване или ръст на инфлацията. Ако се наложат разумни самоикономии в потреблението, т.е. хората да станат по пестеливи в харченето, инфлацията ще тръгне надолу. Докато потребителите продължават да приемат все по-високи цени, това им поведение няма да спре и самата инфлация. Тези разумни самоограничения не са обаче факт. Дори у нас доходите на домакинствата растат видимо през 2022 г, повишени чувствително са пенсиите. За третото тримесечие на 2022 г. на годишна база паричните доходи на домакинствата са нараснали средно с над 20%, а средната потребителска инфлация за периода на НСИ е около 18%. Сериозните фирми под някаква форма подкрепиха своите служители и коригираха заплащанията им, за да компенсират по-високите цени в магазините“, гласи анализът на ученият.

За пазара на мляко, на сирене и плашещите цени на тези продукти в магазините обяснението му е, че „дълго време изкупните цени на млякото и месото у нас бяха силно подценявани. Фермерите в България периодично се оплакваха, че литър мляко се изкупува по-евтино от бутилка минерална вода. Специално при млякото от 3-4 месеца цената много рязко скочи. Първо, трябва да се каже, че в България обичайно изкупните цени се движат с няколко пункта под средноевропейските. В момента се наблюдава изравняване на цената на кравето мляко в страните от Централна Европа (новите страни-членки в ЕС – б.а.) и България. В икономиката има и друг принцип, който се наблюдава реално сега и у нас. В една отворена икономика, каквато е европейската, при обща организация на пазарите е нормално да се очаква, че цените ще се приближават към някаква обща средна за аналогични продукти, макар практически да е невъзможно да има единна цена за един и същ продукт. 

„Ако ме питате – защо ръстът на цените на храните в България е по-висок от другите страни? Ами, защото през 2020 г. цените на храните в България бяха 70% от средните цени в ЕС. И е нормално, когато тръгнат едни такива повсеместни процеси, цените в България да нарастват повече, отколкото цените в другите страни. Затова в момента страните с най-висок стандарт имат най-ниска инфлация“, заявява в интервюто си ученият .

За пазара на мляко у нас анализът му се фокусира върху факта , че в момента в Европа намалява предлагането на краве мляко. В България също намалява, докато търсенето продължава да си бъде силно. „За последната година това намаление е с 5-6%. Фуражите, с които се хранят животните, поскъпнаха с около 70%, стопаните не са удовлетворени от изкупните цени и затова, за да оцелеят фермерите, намаляват животните. И те реагират правилно, защото намалението на производството довежда до по-висока цена за ограничената суровина, т.е. на млякото им“, обясни доц. Иванов. В допълнение отбелязва и, че „в Европа и цените на сухото мляко се повишиха. И това повишение върви от доста месеци насам. Имаше периоди, когато цената на сухото мляко при преизчисляване в еквивалент на сурово мляко показваше, че е спорно с коя суровина е по-изгодно да се работи, при условие, че има достатъчно предлагане на сурово мляко. Проблемите с ефективността на българското млечно животновъдство са познати и те идват най-вече заради по-ниската продуктивност, която изисква инвестиции, иновации и по-добра организация.

Доц. Иванов сочи и потреблението като регулатор и фактор за възможното съществуване на високите цени при млечните продукти: ако потребителите купуват тези продукти – например по 40 лева килограм кашкавал, т.е. те са съгласни с тези цени, това означава, че всичко е наред. Знаете, че винаги е имало сирене от висок и нисък ценови клас. В момента цените на дребно при млечните продукти от ниския ценови клас са се повишили с 20-30%. По-високо е повишението в средния клас – над 30-40%, защото потреблението там продължава да е най-силно, с очакванията за по-добро съотношение между това което консумираш, и неговата стойност. Покупателната способност не е засегната тежко, самите доходи на хората също нараснаха, склонността им да харчат и да намалят спестяванията също генерира инфлация.

За пазара на месото през 2022-а година анализът на учения сочи, че най-рязко повишение се наблюдава при говеждото и пилешкото. По думите му, „в последните месеци цените на свинското дори намаляват. Наистина е много чудно как този сектор успява да оцелява дори в момента, да поддържа такива ниски цени. Там дори не е отразена индексацията от по-скъпите фуражи. 

За по-високите цени на пилешкото има и много производствени фактори. В редица ферми в Европа бе регистриран птичи грип и погубени хиляди животни“, обяснява ученият. По думите му, говеждото месо поскъпва най-вече, защото ЕК въвежда все по-големи изисквания към говедовъдството с цел намаляване на вредните емисии. 

„Има някакво успокоение на борсовите цени. Най-вероятно 2023 г. ще е с по-ниски инфлационни процеси спрямо 2022 година. В момента обаче отварянето на Китай след Covid- рестрикциите и икономиката там, трябва да се следи внимателно. Ако Китай се отвори с поведение, каквото имаше преди 2020 г., т.е. отново се превърне в генератор на световната икономика и световния растеж, това в никакъв случай няма да спре инфлацията. Ако търсенето продължи да се повишава, а предлагането остане на сегашните нива заради всички световни кризисни и управленски приоритети, то това ще действа обратно на намаляване на цените“, гласи прогнозата за инфлацията и цените през 2023 г. на доц. д-р Божидар Иванов.

Интервюто с учения в уебсайта на Mediapool