От 28 до 31 август Добруджански земеделски институт взе участие в 32-рото изложение „Селското стопанство и всичко за него“, което се организира ежегодно от Добрички панаир АД в СК „Простор“, гр. Добрич. В него по традиция се включват земеделски производители на семена и посадъчен материал, агрономи, фирми, предлагащи семена, торове, препарати за растителна защита и земеделска техника, представители на научните и бизнес-среди и заинтересовани граждани.
Добруджански земеделски институт участва с богата палитра оригинални семена от собствени сортове полски култури, които ще предлага на земеделските производители за есенната сеитбена кампания през 2024 и пролетната кампания през 2025 г.. От зърнено-житните култури се предлагат предбазови и базови семена от 16 сорта – обикновена пшеница Пчелина, Мерилин, Енола, Фани, Драгана, Лазарка, Рада, Корона и Косара; твърда пшеница Северина; пивоварен ечемик Ахат, фуражен ечемик Тангра и Фанагория; тритикале Добруджанец, Борислав и Дони-52.
Бобовите култури са представени от традиционните сортове фасул Еликсир, Скития, Блян и от пъстросеменния сорт Вежен, отглеждан в условията на биологично производство. Представена е и биологична продукция от соя, лимец и ръж.
Слънчогледът е представен от четири хибрида, сред които два Клиърфийлд Плюс – Далена CLP и Енигма CLP, един Експрес-толерантен – Дара, и един конвенционален – Красела.
Предлаганите семена са собствено производство, с гарантиран произход и качество, и са търсени от земеделските производители от района и страната, които са оценили предимствата на българските сортове – съчетание на висок добив, качество на семената и атрактивни цени!
По време на изложението бе проведена дискусия на тема „Развитието на селското стопанство, съобразено с опазването на природната среда“, в рамките на която доц. д-р Галин Георгиев, селекционер на слънчоглед в Добруджански земеделски институт, изнесе презентация на тема „Предизвикателства и тенденции в селекцията при условията на променящ се климат“. Акцентът бе поставен върху основната за страната маслодайна култура – слънчогледа. Доц. Георгиев посочи, че през последните 10-15 години площите в България, засети със слънчоглед, са между 6 500 000 и 7 500 000 дка. Отглеждат се основно маслодайни хибридни сортове слънчоглед, създадени у нас и в чужбина. Варирането на добива до голяма степен се влияе от неблагоприятните метеорологични условия през годината – хладно и дъждовно време през пролетта и високо почвено и атмосферно засушаване през лятото. През последните две години са отчетени все по-малко валежи - и през есенно-зимния период, и по време на вегетацията.
„Сушата е най-лимитиращият продуктивността абиотичен фактор и обхваща вече над една трета от обработваемите площи в световен мащаб. В условията на глобално затопляне водният стрес върху растенията вероятно ще стане по-интензивен и ще засегне повече географски райони. Прогнозира се увеличено изпаряване на растенията и по-ниски нива на почвена влага в близко бъдеще. При слънчогледа водният стрес, в комбинация с топлинния стрес, може да намали добивите с 5 до 20% в южните части на Европа, като според климатичните прогнози това би могло да се превърне в трайна тенденция. Очертаните тенденции в изменението на хидротермичните условия налагат предприемане на подходящи промени в технологията, в районирането на културите и създаване на сортове и хибриди с висока пластичност за максимално използване на природните агроклиматични ресурси“, каза в заключение доц. Георгиев.