img

Селскостопанска академия партньор в секторен социален диалог на КНСБ

01.10.2020

Форум на тема „Секторен социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в сектор Земеделие“ организира на 29 септември Конфедерацията на независимите синдикати в България, съвместно с Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ). Събитието се проведе в рамките на проект BG05M9OP001-1.051-003 „Подобряване адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

С активна роля на председателят на ФНСЗ Светла Василева бяха представени и обсъдени основните изводи и предложения за последващи съвместни действия, продукт на разработения в рамките на проекта секторен анализ на социалния диалог, колективното трудово договаряне и добри практики в земеделието. (ЛИНК КЪМ АНАЛИЗА НА ФНСЗ). С фокус в дневния ред бяха и проекти на Рамковото споразумение за сътрудничество и партньорство с Националния съюз на земеделските кооперации в България. Акцент бе поставен и върху Меморандума за сътрудничество и общи действия за повече внимание върху работниците в земеделието в условията на COVID-19 и зелените предизвикателства/цели пред сектора в светлината на Зелената сделка

За участие във форума бяха поканени работодателски браншови организации от сектор Земеделие, както и ръководители и представители на синдикалните организации на ФНСЗ – КНСБ в сектора.  Със специална покана във форума участваха председателят на Селскостопанска академия проф. д-р инж. Мартин Банов, заместникът му проф. Виолета Божанова и представители на синдиката в Академията. 

България закъснява с изработването на Националния си план за възстановяване и устойчивост, за да има достъп до предвидените за страната ни 25 милиарда лева от Европейския фонд за възстановяване, предупреди президентът на КНСБ Пламен Димитров на организирания от синдиката форум по проблемите в селското стопанство. По думите му в този план трябва да бъдат формулирани най-важните приоритети и визия как ще се използва заделеното финансиране.Селското стопанство, енергетиката и транспортът са трите сектора, които са най-засегнати от така наречената Зелена сделка на Европейския съюз. В този контекст „неформално и неофициално ние трябва да представим преди Коледа Националния си план за възстановяване и устойчивост, в който трябва да кажем, какво точно ще правим като идейни проекти, но и като конкретика, щото да постигнем определени параметри, които Зелената сделка изисква от една страна. От друга страна да дадем как дигиталната трансформация ще промени ключовите индустрии на България и ключовите сектори в това число и на ресурсните, какъвто е селското стопанско, и по какъв начин тези два процеса ще бъдат входими в следващите 4 години, за които всъщност са тези 25 милиарда“, заяви Пламен Димитров.

В рамките на форума от 29 септември синдикалният актив на сектор "Земеделие" проведе среща с председателя на Академията проф. д-р инж. Мартин Банов. По негова информация, безпрецедентната суша тази година се е отразила неблагоприятно върху състоянието и изпълнението на бюджета за цялостната структура на Академията и тя е с намаление на собствените си приходи. При предстоящото обсъждане на бюджет ’2021 ръководството на ССА очаква увеличение на държавната субсидия с 3 млн. лв., като не предвижда съкращения на работещите в структурните й звена. 

Светла Василева запозна участниците в браншовата среща с действията на ФНСЗ и КНСБ във връзка с бюджетната процедура. През месец юни Федерацията е изготвила исканията за бюджет ’2021 и ги е представила в Министерството на финансите. В тях е заявено увеличение на трансфера от централния бюджет към ССА с 5 млн. лв., което да позволи осъществяването на научно- приложната дейност, отговаряща на същността и потребностите на Академията, както и да даде възможност за увеличение на работните заплати от 10 до 15 %. 

Отскоро в Централното управление на Академията има синдикална организация към Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Амбицията на нейните членове е контактите им да се свеждат не само до трудовоправни отношения и искания, а и до поставяне на актуални научни задачи с целенасочен път към подпомагане на конкурентоспособно земеделско производство у нас. „Нашето желание в тази посока е да бъдат привлечени младите учени”, акцентира проф. Банов.

По думите му, първопричина за тяхната пасивност не е предполагаемото ниско възнаграждение на труда им, а неяснотите във визията за развитие и перспективата за устойчива реализация на научните продукти, които биха създали в структурните звена на Академията. А и фактите говорят, че в настоящия момент средната брутна месечна заплата на професор в системата на ССА е близо 1900 лв., отбеляза проф. Банов. 

По време на срещата му със синдикалният актив на бранш Селскостопанска академия бе поставен и въпроса за приемане на новия Правилник за развитие на академичния състав на Академията, което ще стане до края на месец октомври.

„Разчитаме изключително много на бизнеса, защото практиката показа, че продуктите и най-вече иновациите на научните звена от структурата на ССА са предпочитани и доказани със своята ефективност, високи добиви и адаптивност към новите условия за производство, диктувани от климатичните промени, в частност засушаване и свързаните с тях проблеми, инвестиции, рискове и последици“, коментира председателят на ССА по време на диалога си с представителите на синдикалния актив в бранша.