img

Доц. д-р Румен Калев, директор на НЦЗ – Търговище пред Добруджа ТВ

13.11.2020

Профилактиката срещу болестите по животните не е на необходимото ниво

Критичен анализ за качеството на профилактиката срещу болестите по животните прави в интервюто си за предаването „Агроспектър“ на Добруджа ТВ директорът на Научен център по земеделие (НЦЗ) – Търговище към Селскостопанска академия доц. д-р Румен Калев. Коментарите му са в пряка връзка с една от целите на научния център, насочена към опазване и усъвършенстване генофонда на българското животновъдството. Пример за това е съхраняваното от Центъра стадо с общо 700 животни, между които 450 овце майки, от Североизточната българска тънкорунна порода. „Съхраняваме го, поддържаме го, но с много проблеми. Най-вече по отношение реализация на продукцията от тези животни“, уточнява доц. Калев и визира като основна причина съществуващия дъмпинг на цените, в резултат на вноса на животни у нас. Същевременно „нашите овце са тънкорунни, с висок вълнодобив, остригахме ги през пролетта, а вълната ни още седи. Единствената изкупвателна организация в България не работи, защото контрагентите й в Европа също не функционират“. Така изглеждат икономическите условия, при които НЦЗ – Търговище остава верен на тежката си мисия по опазване на българската селекция в овцевъдството. „И, ако и догодина е така, не зная при какви условия и кои стопани ще поддържат животни, които им носят само и изключително загуба?“, коментира доц. Калев. 

Той не пренебрегва помощта от страна на държавата: „ние получаваме доста субсидии, за да ги поддържаме. По моя преценка се запазиха най-характерните породи, създадени в годините от нашите учени, макар и в малки стада. Запазиха се и нашите местни породи и отродия с генетични заложби, за да използват за едно прогресивно развитие в последствие“. Равносметката му обаче е , че „всичко това е най-вече заради ентусиазма и любовта към животните, не толкова заради печалбата“.

Доц. Калев не споделя тезата, че животновъдството е един от най-големите замърсители на околната среда, особено при редуцираното му присъствие у нас, а го определя по-скоро като източник на все още търсената тор от тези, които знаят за какво служи и за какво им е необходима. По думите му „научните колективи в България с годините са създали различни технологии за обработка на отпаднала торова течност и маса и начин на усвояването й - основно за възстановяване хумусния слой по полетата“.

Изчезването на съществувала преди години стройна система на профилактика и лечение във ветеринарномедицинската дейност е една от причините за последствията и въобще за настъпилите епидемии по домашните животни напоследък у нас, смята директорът на НЦЗ – Търговище. „Стигнахме до парадокса да се затриват цели стада от животни, за да се предприемат мерки против ликвидиране на съответната болест“, е констатацията на доц. Калев. Според него „профилактиката срещу някои болести не е необходимото ниво, както при чумата по свинете, така и при шапа“. Ученият припомня предприеманите „преди години много крути мерки за дезинфекция, когато се заговореше за шап, идващ от Турция и не се допускаше да пламне заразата“. „Сега тези неща са занижени и после работят превантивно, което според мен не е правилно. Патят си животновъдите, затриват се стада, които са и ценен генофонд. По този начин в България е почти ликвидирана Източнобалканска свиня. Останали са само няколко стада, а тя е много ценен генофонд“, изрази тревогите и позициите си директорът на НЦЗ – Търговище пред камерата на Добруджа ТВ.