img

Професор Илиана Начева, директор на Институт по криобиология и хранителни технологии пред вестник „Мляко+

30.06.2020

БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ РАБОТЯТ ЗА ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА, ПОДКРЕПЯТ И СА ГОТОВИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С БИЗНЕСА В БРАНША

  • Обект на изследователската дейност е хранителната верига от полето до трапезата
  • Представихме  няколко лиофилизирани продукта на базата на ферментирали млека: лиофилизирано краве мляко на прах, лиофилизиран кефир от козе мляко и лиофилизирана закуска на основата на кефир от козе мляко, които предизвикаха сериозен интерес от страна на масовия потребител


  • Професор Начева, моля представете се, представете Вашия институт. С какво основно се занимавате в последната година?

Завършила съм Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност биология. Докторската степен и хабилитационният ми труд са в областта на технология на биологично активните вещества (ензими, хормони, белтъчини). Имам дългогодишен професионален опит в областта на криобиологията и лиофилизацията, биотехнологични процеси, функционално хранене и диететика. Понастоящем съм директор на Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ), включен в структурата на Селкостопанска aкадемия.

ИКХТ извършва фундаментални научни и научно-приложни изследвания в областта на криобиологията, хранителните технологии, качеството и безопасността на храните и напитките, разработва и внедрява лиофилизирани храни на различна основа, функционални продукти за профилактично-лечебно хранене и за хранене при екстремални условия. 

В последните години усилията на колектива са насочени към изолиране, идентифициране на биологично активни вещества от растителен, животински и микробиален произход и включването им в продукти, предназначени  за опазване и подкрепа на здравословния начин на живот.


  • В каква насока са  основните научните разработки, които учените от Института по криобиология и хранителни технологии  правят? Насочени ли са те към новите предизвикателства на зелената икономика, какво предлагате, за да се променят хранителните технологии?

Обект на изследователската дейност е хранителната верига от полето до трапезата. Целта на разработките е получаването на суровини, отговарящи на стандартите за безопасност и притежаващи висока биологична стойност и технологични решения за формулиране състава храни с ползи за здравето, предназначени за широк кръг от консуматори, както и функционални храни, насочени към групи с определени здравословни проблеми.

Изследванията се базират на съвременните биотехнологии при използване на широка гама от биологично активни компоненти с натурален произход. 

Получени са стабилни пигментни вещества от растителен произход, - емулсии, концентрати и лиофилизирани прахове, съдържащи висок процент пигменти (хлорофил, каротеноиди, куркумин, антоцианини), готови за влагане в хранителни и фармацевтични продукти.

Създадени са хранителни добавки на основата на ябълков пектин, гума гуар и псилиум, с профилактично действие при редица метаболитни заболявания (висок холестерол, преддиабетни състояния, наднормено тегло), като се прилагат различни технологични способи за подобряване на разтворимостта им във вода.  Допълнително към състава на разтворимите хранителни влакнини са добавени екстракти  от канела и зелен чай и от някои български лечебни растения. Част от тях се прилагат успешно като фитопрепарати във фармацията Подбрани са комбинации от билкови екстракти с благоприятен ефект на липидната и въглехидратната обмяна и сърдечно-съдовата система.

В областта на иновативните технологии, свързани със зелената икономика работим в насока за екологизиране на земеделското производство с разработване на препарати от категорията на биостимулантите. Биостимулантите са комплекси от биологически активни компоненти изолирани от различни природни източници-растителни, животински, хумусни и други материали. Създадени са препарати за листно третиране, които в състава си съчетават необходимите минерални вещества с естествени стимулатори на растежа. Те са предназназначени за стабилизиране на добивите и повишаване устойчивостта към стрес при културните растения. Разработените препарати се отличават с висока ефективност и безвредност.

Друго актуално направление, свързано с екологията е разработването на нови ядливи и биоразградими опаковки от природни полимери с включени антибактериални вещества от растителен произход, способни да съхранят качеството и безопасността на хранителните продукти.

  • Тази година на Вашия щанд на изложение „Фудтех 2020“ и „Агра“  Вие представихте интересен продукт не само за консуматорите, но и за млекопреработвателния бранш – лиофилизиран кефир. Кое предизвика насочване на такава разработка и кое е интересно както за бранша, така и за потребителите?

Научните изследвания на Института в областта на криобиотехнологиите са в основата на  създаването и предлагането на нови, биологичноактивни храни с висок здравословен потенциал. Разработена е широка гама функционални биопродукти на основата на натурални пресни и ферментирали млека (краве, овче и козе), с включени в състава им медицински и хранителни растения, диворастящи плодове, пчелни продукти и др.; пробиотични и синбиотични продукти с балансиран състав, висока биологична стойност, предназначени за превенция и алиментарно повлияване на дисбактериоза, метаболитни заболявания: диабет, затлъстяване, хипертония, атеросклероза,  професионално-предпазно хранене (храни с  антитоксичен и радиозащитен ефект), глутенова и лактозна непоносимост, алергични състояния и др.; ензимно разградени биопродукти на основата на кисело мляко, богати на протеини и свободни аминокиселини предназначени за реконвалесцентно и следоперативно хранене при възстановяване на организма. 

       В продължение на тази традиция, тази година на Агра 2020 представихме  няколко лиофилизирани продукта на базата на ферментирали млека: лиофилизирано краве мляко на прах, лиофилизиран кефир от козе мляко и лиофилизирана закуска на основата на кефир от козе мляко, които предизвикаха сериозен интерес от страна на масовия потребител.  

  • Вашият опит е много добър и показателен, за  да работят заедно науката и млекопреработвателните предприятия.  Виждате ли  в тяхно лице бъдещи партньори по различни програми?

В последните години имаме добри практики по отношение работата ни с различни фирми, производители на хранителни добавки. В тази насока сме разработили продукти, някои от които вече са на пазара. Подкрепяме и сме готови на сътрудничество и партньорство.

  • Предстои прием по проект "Иновации в съществуващи предприятия“ провяват ли интерес предприятия от бранша и търсите ли партньори сред тях?

Интерес към нашата дейност има и в сътрудничество с фирма от млекопреработвателния бранш сме подготвили и кандидатстваме по подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

  • Какво може да заинтригува млечния сектор с Вашите разработки и те по-активно да ползват науката?

Науката трябва да помага при решаване на проблеми в производствения сектор. Нашето място е в разработване на нови технологични решения и създаване на нови продукти, основавайки се на съвременните постижения в науката и в отговор на повишените изисквания на потребителите към здравословни и качествени храни.

  • Имат ли реализация готовите продукти, които предлагате като научна разработка – лиофилизирано кисело мляко и лиофилизиран кефир?  Ще намерят ли те , според Вас, пазарна ниша в Европа и света?


Голяма част от създадените в Института продукти, не са намерили реализация, поради факта, че ние не можем да поемем производството им. Работим съвместно с фирми, които могат да произвеждат по наши технологии, а отскоро имаме готовност да пуснем на пазара някои функционални добавки, включително и лиофилизираната закуска с кефир от козе мляко „Лиомилк“. Считам, че основният ни проблем са производствените мощности, които при нас са ограничени. Нашите продукти се изготвят предимно по поръчка и за ограничен брой потребители. Но в последните години търсенето на пазара се увеличава, което се дължи на положителните тенденции в поведението на масовия потребител, а именно: насочване към консумирането на все по-здравословни храни, в резултат от осъзнаване ролята на качеството на храната за добро здраве и превенция на много от социално значимите заболявания.


  • С кои институти и университети тясно работите и какви са предизвикателствата, пред които сте изправени?

Разбира се, работим в сътрудничество както с институти от системата на ССА, така и от БАН- Институт по космически изследвания и технологии, Институт по катализ, Инститт по комуникационни и информационни технологии, УХТ – Пловдив, Аграрен университет – Пловдив и много други, с които обменяме идеи, провеждаме експерименти и участваме в съвместни проекти. Дългогодишно сътрудничество и обучение на дипломанти и докторанти ни свързва със Софийски университет – биологически факултет, ХТМУ и др.

  • Какво трябва да направи, според Вас, бизнеса, за да може българските храни и внедряването на новите разработки, предизвикани от новите обстоятелства и условия да бъдат  по-конкуретни и по-търсени в Европа и света, тъй като нашите природни и климатични условия допринасят за това?


В бързо променящите се икономически условия, разработването, производството и реализацията на храни с високо качество и добавена стойност е немислимо без прилагане на научните постижения и иновационни технологии. Необходимо е да бъдат ангажирани всички участници в системата на храните и селското стопанство, като се фокусира върху научните изследвания, внедряването на иновации и решения за получаване на иновативни продукти, които да бъдат конкурентни на външния пазар


  • С какво могат да си сътрудничат института, който ръководите и Асоциация на млекопреработвателите в България 

 Предполагам, че бихме могли да намерим формула за сътрудничество, свързана както с разработване на иновативни продукти, така и в партньорство по проекти.

Интервю на Магдалена Апостолова 


Източник: в-к Мляко плюс, брой 3(480) 1 юни 2020г.