ССА в медиите

“Новите геномни техники предлагат възможност за бързо получаване на устойчиви към болести и неприятели растения с една много малка промяна в генома, която дори не може да бъде регистрирана, ако предварително не е дефинирана като такава.
 Подобни мутации се случват в природата непрекъснато - и хибридизацията, и мутацията са еволюционни процеси, които са заложени от природата, като възможности за създаване на генетично разнообразие”, коментира за Агри.БГ проф. Виолета Божанова.

Въпреки това при въвеждането на новите геномни техники ще е необходимо да се прилага набор от допълнителни мерки и добри практики за ефективното и устойчивото им ползване. Те включват методи за доказване на въведените промени в гени и промотори и др. райони в генома и тяхната безвредност; строго регламентирано изпитване за безопасност, преди патентоване и прилагане в практиката; етикетиране и др“ , допълни председателят на Селскостопанска академия. 

Всички специалисти обаче очакват при навлизането на новите геномни техники в практиката картината бързо да се промени, тъй като продуктите от този процес са патентовани.

“Това може да бъде проблем и е необходимо допълнително да се определи и облекчи реда за достъпа на селекционните компании до патентован генетичен материал и достъпа на земеделските производители до растителен репродуктивен материал. Въпросите, свързани с интелектуалната собственост и патентите върху НГТ растения все още остават неизяснени и предстои тяхното по-широко дискутиране и разработване на правила в рамките на ЕС“ ,  допълни още проф. Виолета Божанова. 

“Техниките за геномно редактиране са много прецизен инструмент, но не трябва да ги разглеждаме откъснато от всички останали инструменти, които са високо технологични и които се използват в растителната селекция. След създаване на нови селекционни линии чрез геномо редактиране те трябва да бъдат допълнително изпитана при полски условия в конкурсни сортови опити в разнообразни години и среди и да бъдат сравнени по стопански и биологични качества  с най-високодобивните стандарти за съответната култура.“, коментира ученият и допълни, че при откриване на възможен риск по време на това допълнително изпитване подобни сортове могат да не бъдат признати и по този начин потребителите да бъдат защитени. 

В допълнение проф. Божанова уточни, че при обсъждането в Съвета на ЕС на Регламента относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники България е поискала допълнителни уточнения относно: съвместното съществуване на продуктите на новите геномни техники в конвенционалното и биологично земеделие; равноправният достъп до генофонда за провеждане на селекционна дейност и недопускане на патентни ограничения и правото на информиран избор на потребителите по отношение на продуктите от тях. Голяма част от тези съображения са отразени в новата редакция на Регламента по време на Испанското председателство.

В официално становище, искано от МЗХ, учените от ССА са изразили позицията си, че в дългосрочен план приложението на новите геномни техники ще има положителен ефект за устойчивото развитие на българското селско стопанство и биоикономиката.

Независимо от това в становището са направени редица предложения за подобряване на Регламента и е обоснована необходимостта от разработване и прилагане на набор от мерки и добри практики за ефективното и устойчивото използване на нови геномни техники. В тази връзка е отправено и предложение за създаване към МЗХ на Консултативен съвет по проблемите, свързани с прилагане на тези техники в земеделието.  

Линк към  статията в  Агри.бг.