Новини

Младите учени Юлиана Йорданова и Борислава Бачийска развиват земеделска наука в ИЦ - Кнежа

Защо две млади дами – учени в областта на селекцията на царевица избират нелеката професия? Разказваме за Юлиана Йорданова и Борислава Бачийска от Институт по царевица - Кнежа, част от структурата на Селскостопанска академия.

Борислава Бачийска завършва Лесотехнически университет в София със специалност „Агрономство“, както и магистърска степен „Селекция и семепроизводство на културните растения“. Тя се занимава с цитоплазмена мъжка стерилност при царевица. Както разказва младата дама целта е премахване на ръчния труд, спестяване на ръчното обезметляване на царевицата, тъй като метлицата не цъфти. Това е един от начините в института да се справят с недостига на кадри, които да работят в 40-градусови температури. Борислава допълва, че работата не е лесна, тъй като при селекцията на други култури колегите ѝ могат да я осъществяват два пъти в годината, докато при царевицата това е само веднъж в годината. Борислава Бачийска споделя, че науката е много интересна за нея, но коментира, че за съжаление младите хора в сектора не са много, защото може би си мислят, че попрището не е интересно. Допада ѝ разнообразната, многокомпонентна работа – както зад лаптопа, писане, така и дейността навън, на полето. Харесва ѝ, че с ръцете си може да се докосне до цялата дейност и след това да си направи изводите и това е възможно в Институт по царевицата – Кнежа. „Всеки избира попрището си, аз съм избрала своето и не съжалявам. Аз искам дългогодишната 100 години история на ИЦ – Кнежа да бъде продължена. Има толкова много учени, които са били тук и смятам, че е добре да се продължи това, което са започнали те.“, допълва младата дама. По думите ѝ бъдещето принадлежи на царевица, селектирана по естествен път, максимално щадяща и полезна за хората, без синтетика и химия.

Докторантът Юлиана Йорданова завършва образованието си в Аграрен университет – Пловдив със специалност „Растителна защита“. В ИЦ – Кнежа се занимава с размножаване на местни популации царевица и включването им в селекцията на новите хибриди. Това е така, тъй като заради климатичните промени, техният генетичен материал е много важен за създаването на нови устойчиви сортове. Тя допълва, че интересът към местните популации в световен мащаб е голям, тъй като, колкото по-широка и разнообразна е генетичната основа, толкова по-устойчив и приспособим е хибридът. С оглед на това, че в световната селекция се включват малък брой линии, така се стесняват генетичните основи на царевицата, именно за да се разширят те, на помощ идват местните популации, екзотичните популации, стари сортове, които притежават ценни гени. Целта е да са по-приспособими и устойчиви на промените в климата. „Според литературни данни в световен мащаб се употребяват едва 13 източници, които се използват за селекция на царевица, което е много малко. Това стеснява генетичните основи и прави царевицата уязвима на болести и може да стане срив в производството. Заради това значението на местните популации е голямо и много важно. Те разширяват възможността им за устойчивост на болести, неприятели, сухоустойчивост, спрямо днешните климатични условия.“, разказа още Юлиана Йорданова.