img

Международен научен форум „Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики” провежда Институтът по аграрна икономика

28.10.2020

На 27 октомври Институтът по аграрна икономика към Селскостопанска академия откри традиционния си, вече VII-ми Международeн научен форум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието”. Изданието му през 2020 г. привлече учени от България и Европа с доклади по темата „Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики”. В пленарните заседания участват и представители на бизнеса, а целта е търсене и намиране на работещи решения за маркетинговите стратегии, социалната интеграция, обезпечаването с работна ръка, екологичните мерки и плодотворни пазарни анализи на земеделския сектор.

Земеделската наука ни помага да идентифицираме по-гъвкави политики, заяви д-р Лозана Василева, зам.-министърът на земеделието, храните и горите при откриването на международния научен форум. По думите й „вече започна идентифицирането на националните цели на България за развитие на земеделието през новия програмен период на Общата селскостопанска политика. Стратегията ще бъде основана на научните анализи, а основен принос за това има Институтът по аграрна икономика”. „Всеки програмен момент следва да бъде базиран на анализи, които да обосновават потребностите. В тази връзка е и основното предизвикателство да изпълним целите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата. Ще бъде направена оценка на интервенциите в „От фермата до трапезата“, допълни зам.- министърът на земеделието. По думите й „в новия програмен период все повече се засилва ролята на дигиталните технологии. Основен приоритет ще бъдат иновациите, с които ще се занимават групите EIP ARI. Ще бъде създадена система за знания и иновации AKIS. За първи път ще се работят интервенции за оценка на риска. Администрацията може да бъде успешна само, ако работи заедно със земеделската научна област“, отбеляза зам.-министър Лозана Василева.

Главният научен секретар на Селскостопанска академия проф. д-р Елена Тодоровска поздрави организаторите и участниците в конференцията, изразявайки оценката, че форумът ще изиграе своеобразна роля за постигане целите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“. По думите й „постигането на по-устойчиво, иновативно и конкурентоспособно земеделие базирано на по-устойчива употреба на ресурсите е предпоставка за постигане на баланс в териториалното развитие на Европа и България”.

„Започнахме през 2014 г. Искахме това да бъде конференция, в която научните изследвания да бъдат по-близо до практиката. Институтът става все по-разпознаваем в земеделски сектор”, увери директорът на Института по аграрна икономика доц. д-р Божидар Иванов при откриването на форума. По думите му науката става все необходима там, където трябват данни да се прави планиране на селскостопанската дейност, а прогнозирането и превенцията на риска определени и доказано са съществени при развитието на всеки бизнес. В края на първия пленарен дискусионен ден, директорът на Института се обърна към младите учени, да насочат силите си към анализа на различията в регионите – по добиви и други показатели, но и за цялостния ефект и последици от това.

Доц. д-р Божидар Иванов откри пленарната дискусионна част на конференцията с доклад “Подход за оценка на риска в земеделието. Пример с Африканската чума по свинете в България”. Изложението му представи различни подходи за оценка на икономическите последици от инфекциозни заболявания и други епизоотични случаи, засягащи селското стопанство. Изводът е, че земеделието е един от икономическите сектори с висока уязвимост към природни и епизоотични рискове. Това се дължи на биологичното естество на производствените процеси и условията, при които те протичат. Целта на то е да предложи и апробира подход за оценка на риска от такива бедствия, представени чрез икономическите загуби и разходи, направени за борба с епидемията от последното избухване на Африканска чума по свинете (АЧС) в България 2019-2020. Изводът е, че АЧС е тежко вирусно заболяване засягащо домашни и диви свине. В България за 2019 г., в резултат на заразата, броят на наличните свине в края на годината е с 25% надолу в сравнение с предходната година, докато цялото поголовие спада с 28%, което води до загуби и икономически вреди, които могат да се използва за оценка на резултатите от този рисков фактор. По отношение на целта, оценката на риска се счита за показателен начин за цялостна оценка на риска в земеделието и ще бъде извършена през призмата на вероятността от поява на рисковия фактор и интензивността на причинените от него щети. Количествен метод за оценка на разходите ще бъде използван за оценка на риска в свиневъдството. Посредством включване на релевантни индикатори ще се направи оценка на последиците и щетите от рисковите случаи в земеделието. Зависимите индикатори представляват идентифицираните последици за опасностите и се изразяват в изчислителната матрица на проектните уравнения, илюстрира с доклада си доц. д-р Божидар Иванов.

„Въздействието на COVID-19 върху пазара на пшеница в България и Черноморския регион” бе темата, която представи младият учен Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, с ръководител доц. д-р Божидар Иванов. В доклада си тя подчерта, че ефектите от пандемията COVID-19 през 2020 г. върху социалния и икономическия живот по целия свят нямат сравнение с никое друго явление от съвременната ни история. Икономическата активност е значително потисната и дори спряна в географските региони и различни сектори като транспорт, туризъм, HoReCa, автомобилостроене и други. Тези ефекти бяха допълнително повлияни от мерките на властите за затваряне на границите и налагане на ограничения за износ. Пандемията наруши веригите за доставка на храни и повлия на цените на храните. Пазарните анализатори съобщиха, че цените на пшеницата и ориза са се повишили, а царевицата е загубила пазара си поради по-малкото търсене на биогорива. Прояви се стремглаво желание за складиране на зърнени храни, промени в търговските потоци и прекомерно закупуване на брашно и тестени изделия. Несъмнено пандемията COVID-19 промени пазарната динамика, стана ясно от изложението на Миленкова. Целта на изследването й бе да се оцени въздействието на COVID-19 върху пазарите на зърно като най-чувствителните и динамични пазари на храни. То бе съсредоточено и върху въздействието на COVID-19 върху цените на пшеницата в България и Черноморския регион . По думите й „науката показа, че те не са се повлияли толкова много. В момента следим шока – първо със смъкване на цената, после с по-рязко вдигане. Влиянието на COVID-19 върху динамиката на цените не е статистически значимо, според моето изследване. А пък обемите, износът по време на пандемията са били по-високи. Това може да причина за либералния подход на регулиране на българския пазар, без въвеждане на забрани и квоти за износ, което направиха много от нашите съседи за известно време – и румънци и украинци и руснаци. Това е дало възможност да бъдат изнесени по-големи обеми по време на пандемията, да са за по-широк кръг от държави и с по голям износ към трети страни”, уточни Миленкова. Изводът й е, че „България на зърнения пазар засега се справила по-добре от средното. Възползвали сме се от ситуацията, защото се имали обемите, т.е българското стабилно производство на зърно ни прави фактор на пазара на пшеница”.

Презентацията „Поземлените отношения в България през призмата на Системата за счетоводна земеделска информация (FADN) и Изследване на структурата на земеделските стопанства (FSS)“ представи резултати от научен проект „Поземлени отношения и европейска политика: перспективи за развитие“, финансиран от ССА. Колективът, ръководен от проф. Пламена Йовчевска от Института по аграрна икономика е интердисциплинарен и включва изследователи от самия Институт към Селскостопанска академия в София, ИУ-Варна, АУ-Пловдив, както и експерти от МЗХ, отдел „Агростатистика”. Презентацията на проф. Йовчевска бе под мотото, „Въпросите са по-важни от отговорите“, мисъл на немския учен от миналия век Карл Ясперх.

За аудиторията стана пределно ясно, че поземлените отношения са сложни обществени отношения във връзка с използването на земята. На базата на представителни дании от от FADN и FSS се очертава устойчива тенденция за съсредоточаване на голяма част от ИЗП в малък брой земеделски субекти. Изводът е, че домира производството на интензивни култури. Влиянието на избора за подкрепа на доходите на земеделските стопани, води до превес при отглеждането на култури със слята повърхност за сметка на интензивните производства. Процесът на създаване на стойност показва висока конкурентност на стопанствата отглеждащи житни култури. Стои открит въпросът за отплащането на земята при производството на зеленчуци и плодове. Малките и средни стопанства губят позиции, а в ОСП 2021+ именно тези структури могат да спасят от обезлюдяване селските райони, да отговорят на „Зелената сделка“ и на други общозначими приоритети. Значението на поземлените отношения се извежда и от факта, че земеделието е единственият отрасъл, който създава доход за националната икономика. Салдото при външнотърговските потоци е положително, благодарение на износа на зърно. Въпросът за плодовете и зеленчуци, за чието отглеждане България има уникални природни дадености, става все по-остър. Положителното влияние на поддържащата подкрепа при тях е доста крехко. Необходимо е да се ускори скъсяването на веригата производител-потребител, да се преоткрие ролята на пазарите, за което ни подсеща и COVID-19. Протичащите процеси в поземлените отношения поставят пред колектива изследователския въпрос за ролята на поземлените отношения при утвърждаване на земеделието в националната икономика. Отговорът е елемент от социален модел, който, с помощта на резултатите от изследванията на FSS и FADN разкрива социално-икономическата значимост на отрасъла.

Програма на втория пленарен ден 28.10.2020 г.на международната конференция „Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики” :

09:30 – 10:00 Регистрация на участниците в конференцията и кафе

10:00 – 10:30 Откриване на научния форум от доц. д-р Божидар Иванов, Директор на ИАИ, София Поздравителен адрес от Фондация „Америка за България”, Виолета Недева – Програмен директор „Бизнес, предприемачество и технологии” Приветствие от Симеон Караколев, Съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Приветствие от Стефка Боева, Председател на Борда за говеждо и агнешко месо

10:30– 13:00 Пленарна сесия Модератор: доц. д-р Божин Божинов

10:30 –10:50 Глобални тенденции на стоковите пазари Джулиян Бинфийлд, Университет „Мисури“, САЩ

10:50 – 11:10 Средносрочни предвиждания на пазара на зърнени и маслодайни култури Божидар Иванов (ИАИ - София), Център за икономически изследвания в селското стопанство (САРА)

11:10 – 11:30 11:30 – 11:50 11:50 – 12:10 Пазарна интеграция на пазара на свинско месо в ЕС – доказателства от нелинейни панелни модели Мариус Хамулчук, Варшавски Университет за науки (WULS-SGGW) Моделиране на потребление на месо и средносрочни перспективи Даниела Димитрова (ИЛВ - Плевен), Център за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) Конкурентоспособност на българските млечни и месни сектори Васил Стойчев, (ИАИ - София), Център за икономически изследвания в селското стопанство (САРА)

12:10 – 12:30 Дискусия