Новини

Почвеното качество и продуктивност са все по-важни елементи в наши дни  

Биовъглен - за почвено качество и продуктивност – темата се разработва повече от 10 години в Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” – София, част от структурата на Селскостопанска академия,. Темата е включена, както в проекти, финансирани от Селскостопанска академия, така и от външни организации сред които Фонд „Научни изследвания“ и Европейската комисия. Проф. дн Ирена Атанасова, директор на ИПАЗР „Н. Пушкаров” каза, че темата е част от Работен пакет 2.4 „Възобновяеми биоресурси в стопанските единици“ на Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ). Семинар на тема „Технологични решения за устойчиво земеделие и бизнес  идеи за кръгова биоикономика” организира Селскостопанска академия в рамките на Международното земеделско изложение АГРА 2023 г. от 21 февруари до 25 февруари 2023 г. в Палата 6 на Международния панаир в Пловдив.

Биовъгленът се получава чрез пиролиза – това е процес при който става изгаряне на органична биомаса – растителна или друг вид биомаса, торове, дори утайки от пречиствателни станции в безкислородна среда. В резултат от пиролизата се получава горивен газ, биомасла и биовъглен. Структурата е от кондензирани въглеродни ядра, където е възможно и дотиране с различни атоми в резултат на различни химични въздействия. В резултат на тази химична обработка биовъгленът получава по-голяма специфична повърхностна площ, което го прави по-реактиво способен, именно заради факта, че съдържа различни функционални групи – хидроксилни, карбоксилни, включително включени различни химични елементи в структурата на биовъглена в хидрофобната матрица – азотни атоми, фосфор, сяра. Проф. Атанасова каза, че

използването на този почвен подобрител – биовъгленът, като мелиорант се препоръчва в агроекологичните практики за намаляване на емисиите от парникови газове. 

Именно в тази посока е насочена и политика на Европа – в земеделието да се разработват практики за ограничаване на емисиите и смекчаване на ефекта от климатичните промени.

Установено е, че биовъгленът може да компенсира от 1,8 до 9,5 петаграма (10 на 15 грама) емисии въглерод диоксиден еквивалент годишно.

Биовъгленът като абсорбент може директно да абсорбира в порите си, които са от нано до микроразмери, директно парникови газове – азотен диоксид, въглероден диоксид, метан. В порите си биовъгленът може да заключва органични съединения, които е възможно да бъдат минерализирани и окислени до въглероден диоксид. Биовъгленът може да ги затвори и по този начин запазва почвения органичен въглерод. Проф. Атанасова допълни, че в намеренията си за климатична неутралност до 2050 г. Европа има за цел в мисията си за почвеното здраве да приведе до 25% от земеделските земи под органично земеделие. В тази връзка използването на биовъглена като почвен мелиорант, който намалява минерализацията на почвения органичен въглерод и прави по-резистентен почвения органичен въглерод – оказват го всички научни изследвания в тази насока, които са много актуални.

Ползите от приложението на биовъглена са, че намалява измиването на хранителни елементи от кореновата зона. Това автоматично значи, че повишава ефективността от използването на торове. Увеличава катионно обменния капацитет на почвата и подобрява минералното хранене. Това установяват учените в своите изследвания. Биовъгленът поддържа химичните съединения в достъпна за растенията форма. Също така подобрява водно-физичните свойства и увеличава водосъдържащата способност. Той въздейства върху почвената микробиологична активност и биоразнообразие. Въздейства и върху потока на парникови газове.