img

Институтът по земеделие в Кюстендил дава кратка агробиологична характеристика на перспективни сортове череши

15.06.2022

Кратка агробиологична характеристика на перспективни сортове череши

Ежегодно в гр. Кюстендил се провежда празник на черешата. Тази година той ще се състои на 24-26 юни. Нашият регион е известен с това, че е един от водещите черешопроизводителни райони с най-вкусните череши в страната. В Института по земеделие в резултат на класическата селекция са създадени и признати  общо единадесет сорта (Победа, Черна Конявска, Кюстендилска хрущялка, Българска хрущялка, Мизия, Данелия, Стефания, Суперстар, Дима, Алекстон и Васиника). От утвърдените през 2015г. Дима и Алекстон са първите български самофертилни сортове череши. В резултат на селекционната дейност за обогатяване на черешовия сортимента тук са създадени и редица нови хибриди от различни комбинации, най-ценните от които ще послужат за  създаване на нови сортове. 

 

Съмит: 

Съмит: Получен е от кръстосване на Ван x Сам. Самостерилен канадски сорт, внесен у нас от Германия. За района на Кюстендил зреене около 20-25 юни. Дървото е  умерено растящо. Цъфтежът е  средноран. Плодовете са много едри (13g), с широко сърцевидна форма, кожицата е със силно ярък и привлекателен червен блясък, месото е плътно, хрупкаво, розовочервено, сочно, сладко, описан от ценители като много вкусен. Плодовете имат много добра издръжливост на манипулация и транспорт и са подходящи и за преработка в консервната промишленост.


Канада Джаянт


Канада Джаянт: Опрашва се от  Съмит, Лапинс, Ван, Райниер. Срокът на зреене е 20-25 юни за нашия регион. Дървото е умерено растящо. Цъфтежът е  средно късен. Плодът е едър до много едър (12-13g), с бъбрековидна форма, а плодовото месо е хрупкаво, типична хрущялка. При интензивни валежи плодовете са устойчиви на напукване. Транспортабилен сорт, с високи плодови качества. 

Кордия 

Кордия: Чешки сорт, представлява пъпкова мутация от сорт Техловичка. У нас е внесен през 1982г от В. Георгиев. Подходящи опрашители за него са Ван, Хеделфингенска, Регина, Стар.;Срок на зреене - второто десетдневие на юни. Дървото има среден растеж, с прибрана конусовидна корона. Цъфтежът е средно късен. Плодовете са  много едри, закръглено-сърцевидни, кафеникаво-червени с черен нюанс, плътномесести, хрупкави, с много добри вкусови качества и много дълга дръжка. Сортът е устойчив на късните пролетни слани и  напукване на плодовете.

 . 


Райниер


РайниерПолучен от кръстоска на Бинг и Ван, Американски сорт. У нас е внесен през 1968г. Опрашва се от Ван, Сам и Бинг. Срок на зреене за нашия регион е през третото десетдневие на юни.Дървото е силнорастящо, с пирамидална до широкопирамидална, средно гъста корона.  Цъфтежът е средно ран. Плодовете са едри, със средно тегло 8.5 g, с къса тънка дръжка и широкосърцевидна до кълбовидна форма. Кожицата е средно дебела, жълтеникаво-розово-червена до тъмночервена, с по-тъмночервени петна върху жълтеникав фон, с многобройни подкожни точици, лъскава. Месото е жълтеникаво, много плътно, сочно, сладко, слабо кисело, с много добри вкусови качества. Плодовете са неподходящи за механизирана беритба поради светлото оцветяване на кожицата. Подходящ е за преработвателната промишленост – компоти, сокове, сладко и др.


Лапинс

Лапинс: Получен е от кръстосването на Ван x Стела. Самоплоден канадски сорт, кръстен на неговия създател. Внесен е у нас от Васил Георгиев през 1985г. Срокът на зреене е края на юни. Дървото е  умерено до силнорастящо. Цъфтежът е много обилен, средно ран . Плодовете са едри до много едри.  С красива, тъмночервена гланцова кожица, с широка и дълбока дръжчена ямичка. Коремния шев почти не личи, гръбната страна е  издута и с плитка бразда. Плодовото месо е плътно виненочервено сладко-кисело с много добри вкусови качества.

Феровия

Феровия: с неустановен произход. Внесен от В. Георгиев през 1975 от Италия. Самоопрашващ се сорт. Срокът  на зреене е в края на юни. Дървото е  средно до силнорастрящо. Цъфтежът средно ран, много обилен. Плодовете достигат до 10 g. Кожицата на плодовете е много здрава, твърда, тъмно-червеникава до черна в консумативна зрелост, а вкусовите качества са много добри. Встъпва рано в плододаване, притежава редовна и обилна родовитост. Устойчивостта на плодовете към напукване е висока, както и издръжливостта им на манипулация и транспорт. 


Регина 

Регина: Германски сорт. Опрашва се от Шнайдерова късна, Хеделфингенска, Кордия и Ламберт. За нашия регион срока на зреене е 25-30 юни. Дървото е  силно растящо, образува добре оформена средно гъста корона, с широки ъгли между скелетните клони. Плододава редовно. Плодовете са едри до много едри, червенокяфяви, твърдомесести, ароматни, с много добри вкусови качества. Предпочитат се за консумация в прясно състояние. 


Скийна

Скийна: Канадски самоопрашваш се сорт, който е получен при кръстосването на Ван × Стела. Срок на зреене за нашия регион е между  25 юни – 5 юли. Дървото е умерено растящо. Цъфтежът средно ран. Плодовете са много едри (12g), бъбрековидни с гланц, тъмно-червени, със светли подкожни точици и червено до тъмно червено плодово месо. Плодът е сладък на вкус, със средно дългa и дебелa дръжкa. 


Суитхарт


Суитхарт: Канадски самопрашващ се сорт, който е получен от кръстосването на Ван и Нова звезда. Срокът на зреене в региона е между 30 юни до 10 юли. Дървото е умеренорастящо. Цъфтежът е средно късен. Плодовете са  много едри, сочни, плътни и с отличен вкус. Плододаването започва на третата година след засаждането. Има редовна и добра родовитост. Черешите са подходящи за прясна консумация, консервиране и замразяване. Понасят добре транспорт и манипулации.

Стакато 

Стакато: получен е в резултат на свободно опрашване на сорта Суитхарт. Самоопрашваш се канадски сорт. Срокът на зреене за региона е около края на юли и началото на август. Дървото е  умерено растящо. Цъфтежът е средно ран. Плодовете са големи (11 g), месото е много плътно и сочно. Сортът проявява устойчивост  към напукване на плодовете при дъждовно време.

Всички описани сортове намират много широк прием от страна на консуматорите и преработващата промишленост и заслужават по-широко  застъпване в производството. 

                                                                                              

Ас. д-р Анита Стоева

От Институт по земеделие, гр. Кюстендил към Селскостопанска академия

Статията е публикувана в брой 6/2022 г. на в. „Земеделска техника”: