img

Институтът по рибни ресурси – Варна стартира научно изследване на запаса от рапан в Черно море

22.10.2020

След като първоначално е считан за морски вредител, днес рапанът в Черно море е обект на износ по целия свят и генерира многомилионен приход за крайбрежните страни от региона. Поради факта че към момента се експлоатира на границата на устойчивия добив България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна обединиха своите усилия в старта на цялостно научно изследване на този вид в Черно море. 

Под ръководството на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (ГКРСМ) и в рамките на проект “BlackSea4Fish project, това изследване ще отбележи първата стъпка към рационалното управление на този важен за региона ресурс. След като бъдат извършени над 300 тралирания изследването ще предостави оценка на разпределението, изобилието, размера и възрастовата структура на популациите на рапан в Черно море. 

Рапанът (Rapana venosa), произхождащ от западните води на Тихия океан, се появява в Черно море за първи път през 1946 г. в Новоросийския залив (Русия). Това е един от най-натоварените морски търговски пътища, където се предполага, че е бил пренесен чрез биообрастване. През следващите десетилетия, докато други бентосни видове са страдали от влошаването на екологичните условия в региона, популациите на рапана са продължили да се развиват благодарение на високата си плодовитост и широкото възприятие на соленост, замърсяване на водата и недостиг на кислород. Неговата хищническа природа, липсата на надпревара с другите коремоноги и хищни видове допълнително допринася за успешното му настаняване в Черно море.

В същото време, паралелно с разпространението на рапана, се наблюдават драстични спадове при други черупчести видове, който му служат като храна, като например стриди и най-различни видове миди и двучерупчести. Заедно с това от началото на 1980 г. много печеливш пазар за този вид възниква в Далечния изток (Южна Кореа, Япония) и Китай, които заплащат високи цени за замразено и преработено месо от рапана.

През 2018 г. оценките на ГКРСМ разкриват, че запасът от рапан се експлоатира на нива близо до максимално устойчивия улов (МУУ). Тази ситуация е отличителен пример, илюстрираща предизвикателствата пред управлението на немесните видове. Те се фокусират в аспектите дали биомасата на вида да се държи на възможно най-ниското ниво, с цел да се намали вредата върху екосистемата или да се търси ниво, което може да постигне максимално устойчив добив от икономически важен ресурс.

„С цел да се събере повече информация за този вид има научна програма, която е залегнала в Препоръка GFCM/42/2018/9

обясни г-жа Назли Демирел, координатор на проекта „BlackSea4Fish“. В отговор на това за първи път в Черно море страните тясно си сътрудничат в посока създаване на общ протокол за извършване на цялостно научно изследване на море, което ще позволи прилагането на холистичен подход при управлението на запаса от рапан в региона.”

В тази посока Институтът по рибни ресурси (ИРР), който е в структурата на Селскостопанска академия, извърши изследване, което покри 53 точки в аквакторията на страната в Черно море в дълбочини 5 – 45  метра. 

ИРР работи по въпроси, свързани с рибарството в България и активно участва в дейности по проекта BlackSea4Fish от самото му начало, през 2016 г., обясни Директорът на ИРР-Варна, доц. д-р Елица Петрова. Тези изследвания ще бъдат извършвани 2 пъти годишно с цел изясняване на отклоненията по отношение на ресурса във времето (годишно и сезонно) и пространството.