Новини

За 2021 г. екипът на Института по царевицата в Кнежа на Селскостопанска академия предложи на българските фермери нова селекция, допълнение към сортовата листа на ССА 

На изключително добър прием от страна на земеделските стопани се радват българските хибриди царевица, разказва доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевицата в Кнежа на Селскостопанска академия. Институтът вече наближава своята 100 годишнина, а през 98-те години, в които работи са създадени 108 хибрида царевица, от които 33 са във всички направления и групи на зрялост и използване и са в Патентно ведомство. Учените от Института в Кнежа се стараят да покрият всяка ниша – за зърно, за силаж, за семена, за индустриална преработка, допълва доц. Петровска. 

Само за последните 5 години в Института са създадени 16 нови хибрида.

До 2000 г. специалистите в Института са работили предимно за хибриди в късната група, тъй като е имало възможност за изсушаване на зърното, но благодарение на обратната връзка от земеделските стопани, се ориентират към ранни и средноранни хибриди. Така се появява серия от хибриди, които стават изключително търсени на българския пазар. 

15 фирми предлагат царевични семена на родния пазар с вписани 81 хибрида в сортовата листа – 34 броя от тях или 42% са дело на Института по царевицата в Кнежа. Това мотивира екипа от Селскостопанска академия да заложи собствено семепроизводство, за да могат да произвеждат семена за нуждите на земеделските стопани. През 2021 г. залагат 250 дка, от които прибират 75%. т. е. майчините растения и са произвели 21 тона хибридно семе и 5 тона родителски компоненти, което е почти 30 тона семена. Доц. Петровска допълва, че докато чакат да бъдат издадени сертификатите на хибридите от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) са получили заявка за 50 тона. Получава се така, че с идването си, семената веднага се разпродават и в момента дори Институтът едва отговаря на търсенето на семена. Това е факт, защото множество от фермерите вече са убедени, че създадени в актуални климатични условия, хибридите са най-успешни.

Най-добре е хибридът да бъде създаден там, където ще се отглежда.  

Институтът по царевицата в Кнежа предлага и райониране, консултантска помощ и да реагира на място при проблем. Отговорът на въпроса – защо хибридите царевица на Института на ССА са актуални и иновативни е, че са създадени точно в периода на отглеждане на тези хибриди в България, разказва директорът. Изпитани са в екологична сортова мрежа в цялата страна, благодарение на което може да се каже точно в коя част на България хибридът може да реализира пълния си потенциал. Именно тук се крие едно от предимствата на българската селекция пред международните компании, които правят демонстративни полета, но техните хибриди не са създадени у нас. Освен работата до момента са

сключени и 14 договора със семепроизводители на площ от 1750 дка.

Това означава, че освен Институтът в Кнежа още 14 фирми предлагат българската селекция. Най-търсените хибриди, родили се в резултат от интересна на фермерите, са Кнежа 307, Кнежа 310, Кнежа 317, Кнежа 320, Кнежа 435, Кнежа 461, Кнежа 442, Кнежа 560, Кнежа 561 и Кнежа 564 захарна и пуклива царевица. Хибридите от групите 300 и 400 са с по-малък вегетационен период и са много подходящи за ранно освобождаване и подготовка на площите за есенните култури. Групата 500 е подходяща за силаж. Всички тези хибриди се приемат като топъл хляб на пазара, казва радостна доц. Петровска, че заедно с екипа на Института са в помощ на българските земеделски производители. „Имаме пълната подкрепа на фермерите в България, имаме подкрепата на Селскостопанска академия заради което би било несправедливо да сложим край на този процес. Сега в ИАСАС сме подали нови 15 хибрида за изпитване и признаване. Скоростта, която набра българската селекция на царевица не бива да се убива.“, категорична е доц. Наталия Петровска. Фермерите разказват, че реализират добри доходи след като са се доверили на семената на Института, освен това разходите им за посевен материал са много по-ниски. 

Доц. Петровска разказва, че има и друго обяснение за себе си, относно това на какво се дължи доброто позициониране на българската селекция и то е, че чуждестранните сортове при есенните култури са навлезли много рязко заедно с пакет от пестициди, които трябва да се използват. В същото време хибридите на Института в Кнежа са с отличен фитосанитарен профил, устойчиви са на заболявания и неприятели, учените не ги предлагат с пакет от пестициди, което намалява разходите на земеделските производители. Хибридите имат и добри хранителни качества, притежават по-голям процент протеин и животните предпочитат тази царевица.

Институтът по царевицата в Кнежа на ССА е част от национална програма за здравословни храни и работи заедно с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). НИМХ дава прогноза за определен период от време, което позволява на учените в Кнежа да направят разчет на това какво да предвидят като селекция. 

„Това е предимството на институтите на ССА – с научно обосновани доводи можем да предвидим всяка изненада.“

казва директорът и допълва, че климатичните промени са непредсказуеми, но ние се опитваме да даваме отговори. На базата на сътрудничество с НИМХ се предвижда ново райониране на хибридите в отделните райони на България. 

На силно очакваната Международна селскостопанска изложба АГРА 2022 Институтът по царевицата в Кнежа 

ще участва с три нови хибрида – Кнежа 573, Кнежа 575 и Кнежа 651,

които са изключително търсени от фермерите. Хибридите ще бъдат предложени в конкурса за иновации, тъй като фермерите ги избират като предпочитани за следващата кампания.