Продължителното засушаване в комбинация с екстремни температури са едни от основните фактори за абиотичен стрес при зеленчуковите култури. Другият фактор, който се наблюдава напоследък, е засоляването на почвите. Това коментира гл.ас. д-р Елена Топалова от Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ - Пловдив на Селскостопанска академия пред „Агрозона“. Доказано е, че абиотичните фактори намаляват производителността и добива на културите, като загубите в добива могат да достигнат между 50-70%, посочва ученият.
Засушаването предизвиква сериозни последици върху растежа и развитието на зеленчуковите култури. През настоящото лято продължителното засушаване е съпроводено от комбинация с екстремни температури. Като резултат от това се забавя растежа и развитието на растенията. Обикновено зеленчуковите култури реагират с намаляване на листната площ.
Нарушават се генеративните процеси, засушаването оказва негативно въздействие върху фертилността на полена например при пипер, домати, фасул. Намалява броя плодове стават по-дребни, което редуцира добива. Понижава се качеството на получената продукция като се променя съдържанието на сухо вещество, захари, витамин С. Най-силно засегнати от засушаване са индетерминантните домати (едроплодните домати), следвани от детерминантните. Добра сухоустойчивост проявяват доматите тип „чери“.
Високите температури оставят видими „белези“ върху културите. Растенията могат да спрат своето развитие. Корените започват да загиват, по периферията на листата се появяват пригори и впоследствие те опадват (фасул, домати). Цветовете не се оплождат и окапват, като това е особено видимо при фасул, домати и пипер. Появяват се пригори по плодовете.
Засоляването на почвите е включено в комплекса от неблагоприятни фактори. То е често срещан проблем в оранжерийното зеленчукопроизводство. Обикновено се поражда от комбинация от фактори – монокултурно отглежданe, използване на нискокачествени води, при силно изпарение на почвата, както и внасянето на високи торови норми.
Забавя се растежа и развитието на растенията, намалява броя и размера на листата, наблюдава се скъсяване на междувъзлията. Появяват се деформирани плодове, с повишаване на солевата концентрация се появяват и пригори по листата (краставици). Забелязва се изсъхване на цветовете и малките плодове, посочва гл.ас. Топалова. Може да се наблюдава намаляване на размера и броя на плодовете. По високите концентрации могат да доведат дори и до загиване на растенията.
Засушаването и екстремните температури влияят отрицателно на всички зеленчукови култури
Тези абиотични фактори могат да намалят осезаемо добива и качеството на зеленчуковата продукция. В момента почти всички зеленчукови култури са засегнати пряко от продължителното въздействие на засушаването и високите температури. Може да се каже, че култури със слаба устойчивост към стрес изискват консумирането на повече вода и минерални торове, което се отразява и върху себестойността на произведената продукция.
В научните среди се търсят варианти за преодоляване последствията от сушата
Подобряването на устойчивостта на растенията към абиотичен стрес (засушаване, високотемпературен стрес, засоляване) се води чрез подбор на подходящи генотипи със специфични белези чрез селекционните програми на института при отделните зеленчукови култури. Използват се всички налични инструменти, които включват скрининг на зародишна плазма, биотехнологични методи, както и конвенционални методи на селекция.
ИЗК „Марица“- Пловдив участва в няколко изследователски проекта в това направление, посочва гл. ас. Топалова. Научното звено извършва характеризиране на голям брой генотипи и селекционни линии чрез скрининг за тяхната толерантност към даден абиотичен стрес. При доматите са подбрани толерантни линии, които са включени в разработването на хибридни кръстоски, толерантни към засушаване. Използват се и някои агрономически подходи за решаването на тези проблеми. Промяна в сеитбената норма и времето на засаждане. Използване на биостимуланти за преодоляване на вредното въздействие на стресовите фактори.
Подобряване използването на водата чрез моделни опити за напояване с променлива норма на водата и минерално подхранване. Подобряване използването на водата чрез присаждане върху подходящи подложки при тиквови култури. За целта се извършва селекция за получaване на междувидови хибридни подложки между Cucurbita maxima и Cucurbita moschata.