ССА в медиите

Селекцията на царевица в Института по царевицата (ИЦ) към Селскостопанска академия в Кнежа вече е далеч от старото разбиране, че местните хибриди са предимно късни и подходящи основно за силаж. Това подчерта директорът на института доц. Наталия Петровска, която представи пред Agri bg новата посока в работата на екипа по време на Открит ден на научното звено.

Ръководителят му е убеден, че „независимо от целия спектър на предлаганите препарати за растителна защита, биостимулатори, основна роля има селекцията. „Така че ние преразгледахме нашата концепция след 2000-та година, след като отпаднаха много от енергоизточниците и станаха скъпи за просушаване. Изградихме една нова концепция и се преориентирахме за работа в по-ранните групи - средноранни и ранни. Това, което се търси от земеделските стопани“, коментира директорът на Института по царевицата - Кнежа.

Учените са насочили работата си към признаци, които имат значение за реалното представяне на царевицата в полето и за по-бързото отдаване на влагата. „Тази отрицателна корелация между потенциала за добив и по-ранната група вече е преодоляна при нас.

Съсредоточихме много от работата си върху кореновата система, структурата на листния апарат, синхронизацията на цъфтежа, броя зърна в реда, дълбочината на зърното и тънкокочаност за по-бързо отдаване на влагата на зърното“, допълва доц. Петровска.

Според учения сортовата структура е ключова за стопанствата, а различните групи на зрялост имат своето място според целите на производството. „Представяме хибриди от всички групи на зрялост. Някои от тях са гарантиран приход от декар - това са ранните и средноранните. Тоест сортовата структура е изключително важна. Не бива да се залага само на един хибрид. Късните хибриди успяват за силаж. Това е оценено от нашите животновъди“, съветва директорът на Института по царевицата.

Качеството на зърното остава едно от предимствата, върху които институтът поставя акцент. „Животновъдите предпочитат нашите хибриди заради протеина. Няма лошо в нито една друга селекция, няма лошо в добива при прекрасни интензивни условия, но нашите хибриди са с 11,6% – 12,2% протеин в зърното срещу 9% за масово предлаганите, които пък имат по-висок потенциал за добив“, припомня доц. Петровска.

В условията на все по-контрастен климат земеделските производители все по-често търсят сигурност, а не само максимален резултат в идеална година, обобщава доц. Петровска. По думите й, важното за хибридите на Института по царевицата - Кнежа е, че те са изключително стабилни като добив. Ученият споделя убеждението от разговори със земеделски производители да не търсят максимален добив. Максимален добив могат да имат в една идеална година. „Те търсят стабилен добив и сигурна печалба от декар, тоест да им е гарантиран макар и 800 килограма, но да е гарантиран добив“, смята директорът на Института по царевицата - Кнежа. Доц. Петровска подчертава и, че местната селекция е преминала през условия, които са типични и достатъчно изпитателни за страната. „Това са хибриди, които са създадени в типичните за страната условия. Селекционирани са тук и искаме или не искаме да си признаем, природата прави своя отбор още в селекционните ни полета. Така че линиите, които предлагаме и стават родителски компоненти на най-разпространените ни хибриди, са създадени тук, неслучайно институтът е създаден в Кнежа. Това са типичните условия - критични и контрастни. Най-студената зима, най-топлото лято. След като са преминали това изпитване, значи те са най-подходящи като родителски компоненти“, уверява доц. Петровска.

В новите селекционни програми са включени местни и диви форми, които разширяват генетичната база и дават възможност за по-добра адаптивност и сухоустойчивост на хибридите. По думите на доц. Петровска вече има реални резултати от включването на този материал в селекцията.

„Вече създадохме едни синтетични популации от местни форми, от тях излъчваме линии. Характерно за тях е, че са изключително сухо- и жароустойчиви. Узряват с отворени листа. Няма вече това затваряне на листата, няма дълга дръжка. Тоест тези позабравени гени, които съществуват в природата, но са разпилени - те не са концентрирани. Ние направихме една контролирана еволюция. Привлякохме в селекционните програми материал, който може да бъде полезен, и вече можем реално да се похвалим с постигнати резултати в селекцията на царевицата“, категорична е доц. Наталия Петровска.

Информацията на Agri bg: https://agri.bg