„Препоръката ни е земеделските производители да не се отказват от регионалната селекция, защото тя има и своите големи предимства по отношение на ефективното производство. Българските сортове не искат много като вложения, не са капризни и по-лесно преодоляват динамиката на климатичните промени”, коментира пред Агри.БГ доц. Галина Михова, селекционер на пшеница и ечемик в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) - Генерал Тошево на Селскостопанска академия.
По думите й, на пазара съществуват много сортове пшеница от различни европейски страни, които се отличават с много добра продуктивност, но малка част от тях показват стабилно ниво на качествени показатели. Трудно е да се избегне взаимодействието генотип - среда. Често, там където са създадени тези сортове формират отлично качество, но при специфичния климат на нашата страна, нещата не се получават.
От българската селекция на ДЗИ силни пшеници, с много високо ниво на качествени показатели от група „А“ са сортове „Мерилин“, „Лазарка“, “Пчелина”.
По думите на учения „те са уникално съчетание на добив и качество, но са и много различни. Например, „Пчелина“ е сорт, който често се оприличава по хабитус с западноевропейската селекция, а всъщност си е типичен генотип, подходящ за нашите условия. Изпитан е в Турция и след като показа отлични резултати е вписан в тяхната сортова листа. Отличава се с по-къс клас, но плътен, със средна маса на 1000 зърна, сравнително ниско стъбло, устойчиво на полягане, с много добра студоустойчивост, в същото време се отличава със сериозен висок добив. Може да не е на върха по продуктивност, но никого няма да подведе и винаги се движи малко над средното ниво.
От група Б доц. Михова препоръчва „Драгана“, „Катаржина“, „Божана”, „Рада“ , „Косара“. По думите й, „това са невероятни сортове, някои отскоро са в практиката и много от производителите, които са се решили да заложат на тях, са доволни. „Фани“ и „Корона“ от група „В“ се отличават с продуктивност в съчетание със стабилност. Няколко години подред в региона на Добруджа са с много сериозен продуктивен потенциал от 800-900 кг от декар, което при сериозни посевни площи, е много добро решение.
От група В – „Калина“ заедно с „Ками” ученият характеризира като суперранни сортове. Те изкласяват по-рано от познатия „Енола“. Намират много добра реализация точно в райони, където пролетта настъпва по-рано, в райони, където има сериозно засушаване.
Един сорт, за да бъде успешно отгледан и да реализира потенциала си, трябва да има и добра технология”, съветва доц. Михова.
„Истина е, че качество се издокарва и с технология. И пак допираме до ефективност“, коментира още доц. Михова.
Тя поставя акцент и върху промяната на технологията, която се налага от засушаванията и промените в климата, както и върху внимателното и балансирано подхранване на посевите.
Информацията в уебсайта на АГРИ БГ: https://agri.bg