img

Директорът на ИТТИ доц. д-р Мария Къшева за спада в тютюнопроизводството на България

18.11.2020

От над 160 хил. тона преди десетилетия до под 8 хил. днес са цифрите, които илюстрират главоломния спад в тютюнопроизводството на България през изминалите няколко десетилетия. Анализ на процеса и икономическите предпоставки за него прави доц.д-р Мария Къшева, директор на Института по тютюна и тютюневите (ИТТИ) към Селскостопанска академия в интервюто си за рубрика „Агроспектър“ на медийна група „Добруджа ТВ. 

Днес страната ни отчита най-ниските стойности в тютюнопроизводството в сравнение с изминалите 80 години. Предварителните данни за тази година, представени от доц. Къшева сочат, че очакваното количество ще бъде под 8000 тона. За сравнение, през рекордна за страната 1976 г., са произведени 164 000 тона. В предвоенната 1939 г. тютюнопроизводителите са осигурили 41 142 тона. Данните за 1961 г. показват увеличение до над 55 000 тона. Хронологически цифрите на растежа за 1970 г. са 122 005 тона, 1980 г. – 121 871 тона, 1990 г. – 79 871 тона, 1998 г. – над 38 000 тона.

И ако капацитетът на мощностите за производство на цигари в България е 82 000 тона годишно, през последните години те не са натоварени в пълен обем и производството им е в рамките на 50-55 000 тона, допълва картината с реализацията на тютюневата суровина у нас, доц. Къшева. Данните й сочат, че вътрешното потребление е около 15 000 тона цигари.

Става ясно, че като производител на цигари през последните пет години, България формира средно 1, 07 % от световното производство на цигари и 3, 26 % от световния експорт. Рекордна за износа на тютюн и тютюневи неви изделия за България е била 1985 г., когато страната ни експортира 60 413 тона тютюн и 76 606 тона цигари. Експортът е бил основно за СССР и страните от бившия социалистически лагер. Тогава се наблюдава и голям износ към Германия и Франция. С тютюневи изделия са задоволявани и нуждите на част от арабския свят – Иран, Ирак, Монголия. След 1989 г. България губи тези пазари.