Къде се къса връзката между фермерите и науката? По темата гледната си точка дава ас. Светослав Кременски от Институт по розата и етеричномаслените култури – Казанлък към Селскостопанска академия. Освен учен, той е и активен фермер. В разговор за Agri.bg Кременски разказва за професионалния си път, за проблемите в сектора и за нуждата от по-тясна връзка между науката и производителите. „Моят път в земеделието започна още през 1999 г., когато бях дете. По-късно се занимавах активно с фермерство, а през 2020 г. завърших магистратура по растителна защита в Стара Загора“, разказва Кременски. През 2024 г. той печели конкурс и започва работа в ИРЕМК – Казанлък, където отговаря за модели в растителната защита, фитопатология и ентомология.
Въпреки че вече работи в държавния сектор, Кременски не се отказва от стопанството си. „Не съм се отказал от фермерството. Имам стопанство, но вече не всичко зависи само от мен – има хора, които ми помагат“, уточнява той.
Къде се къса връзката между фермерите и науката? По думите му ИРЕМК – Казанлък има капацитет да отговаря на конкретни въпроси от практиката, но често фермерите не търсят експертна помощ. „Често производителите смятат, че са по-компетентни и предпочитат да действат на собствена глава“, коментира той. Кременски дава конкретен пример с производител, потърсил помощ заради неравномерен цъфтеж на розите. „Оказа се, че проблемът не е болест или неприятел, а физиологичен – засадени са различни клонове в едно насаждение и резултатът е различен за всяко растение“, обяснява специалистът. Според Кременски технологични карти за розопроизводството съществуват, но се нуждаят от актуализация. „В книгите на института има технологични карти – за създаване на насаждения, резитба и отглеждане. Повечето фермери, кандидатствали по програми, са ги прилагали. Просто трябва да се актуализират спрямо времето“, категоричен е той.
Повече четете в публикацията на Агри.бг: https://agri.bg/