img

95 години Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени (втора част)

20.11.2020

Прочетете първата част на материала тук

В резултат на тази дейност през 1975 г. станцията се преименува в Опитна станция по соята с директор Христо Горанов, а с Разпореждане №42 на МС от 12 юни 1978 г. се създава и Института по соята, с което започва началото на третият период. 

Комплексните изследвания по проблемите на соевото производство и разработените от младия научен колектив инженерни проекти за внедряване на научните постижения, допринасят за кратко време площта на соята у нас да се увеличи над 7 пъти, добивите да се удвоят, а общото производство да се увеличи над 10 пъти. Най-дългогодишен директор на Института по соята е ст.н.с. Христо Горанов (1978-1993) 15 г. , след него директор е ст.н.с. Георги Тончев (1993-1999) -6 г. , а от началото на 1999 г. до края на 2000 г. ВИД  е доц. Георги Георгиев

Под общата редакция на Х. Горанов, Л. Конова и Ир. Петракиева и с участието на широк кръг научни работници през 1978 г. е подготвена и издадена монографията “Соя”, предпочитана книга за учени, преподаватели и производители. Издава се и нова “Технология за производство на соя при поливни и неполивни условия”. През 1979 г. се разработва и предоставя на практиката “Промишлена технология за лентово отглеждане на соята и царевицата за зърно” с автори Горанов и  Горанова, която е призната за изобретение.

Създадения научно-популярен филм “СОЯ”, печели първо място и златен медал на изложението в Полша за най-добър филм в областта на селското стопанство. В началото на този период е разработена и национална програма за развитието на соята в България. В Павликенския завод КГА „Клемент Готвалд” на базата на специализирания хедер за прибиране на соя на фирмата „ДЖОН ДИЙР” и изпитванията му в Института, е усвоен и внедрен наш български тип ХПС-4,2. 

През този трети период се увеличава и броят на научните сътрудници от 8 на 12,  като се покриват всички направления специфични за  тясно профилиран институт: Иван Георгиев –фитопатология; Васил Събев –почвобработки и сеитбообороти; Христо Горанов, Зорка Червенкова и Александър Матев –поливни режими; Кина Горанова, Аксения Алексиева и Росица Тодорова- селекция; Ваня Янева, Янко Янев, Любомир Славчев – азотфиксация и преработка на соята;  Георги Георгиев –агротехника и агрометеорология.

Формирани са три научни секции: “Селекция и интродукция на нови сортове соя”; “Промишлени технологии за производство на соя” и “Симбиотична азотфиксация”. По-късно се развива и направлението “Преработка и използване на соята”. Оборудват се лаборатории за химически анализи, по фитопатология, микробиология, агротехника, преработка на соята. Разработените технологии и сортове соя освен у нас се изпитват и внедряват в Ангола, Молдова, Украйна, Русия и Италия.  Института работи и по  международната програма INTSOY съвместно с Канзанския институт в САЩ.

В направлението “Преработка на соята” инж. Янко Янев  разработва и внедрява три технологии: соево мляко като заместител на майчината кърма за алергични деца; соево мляко за животни бозайници (телета и прасета) и технология за екструдирана преработка на пълномаслена соя в продукти за животните и човека.
           За периода до 2000 г. в сортовата листа на България са вписани  новите сортове соя: Павликени 121, Даниела 97 и Мира 96, с водещи селекционери  - Горанова и Алексиева и са разработени  12 бр. “Технологии за производство на соя за зърно и зелен фураж” и две технологии за производство на Нитрагин. 

По линия на международното сътрудничество се  поддържат контакти с учени и специалисти по соята от редица страни по света. Института е посещаван два пъти от  видни български учени и политици, и от около една дузина министри на земеделието. В летописната книга са записани впечатленията и оценките на български и чуждестранни учени и специалисти от: Русия, САЩ, Германия, Румъния, Унгария, Франция, Холандия, Сърбия, Украйна, Индия, Корея, Китай, Япония и др. Извода е че за науката не съществуват нито политически, нито социално-икономически граници и тя има световни измерения.  

С Постановление на МС №270 от 15 декември 2000 г. Института по соята - Павликени е преобразуван във филиал на Института по фуражните култури – Плевен. С това решение за първи път от  развитието на научното звено в Павликени се отнема юридическата му самостоятелност. Директори на ИФК през този период са доц. Тодор Желязков, проф. Атанас Кирилов и проф. Тодор Кертиков. Зам. Директор и ръководител на филиала до ноември 2008 г. е доц. Георги Георгиев. Осемгодишната съвместна дейност ни показа както плюсовете, така и минусите, които бяха понесени от филиала в Павликени. От 2002 г. освен със соята, се започна работа и по селекция на грах, фий, сорго и соргосуданкови хибриди. Научни сътрудници от филиала в Павликени участват в проекти  на ИФК, както и обратно. В опитното поле на Павликени се извеждат  опити с грах, фий, сорго, райграс, люцерна.. През   2004 г. е признат още един  сорт соя Сребрина с водещ селекционер доц. Аксения Алексиева, а през 2008 г. беше издадена нова “Технологията за производство на соя”. 

Съгласно Закона и Устройствения правилник на ССА от 2008 г. филиала  в Павликени е отделен от структурата на ИФК и се обособява като самостоятелна „Опитна станция по соята – Павликени” държавно предприятие, вписано в Търговския регистър на 5 ноември 2008 г., с което започва сегашния четвърти период. За директор е назначен доц. Георги Георгиев, който изпълнява  длъжността до края на февруари 2016 г. След него за ВИД е назначена доц., д-р Росица Тодорова, която ръководи станцията и понастоящем. 

През този четвърти период са признати още три нови български сорта соя: Роса и Ричи –средно ранни и сорта Авигея – ранен, който е приет за стандарт от ИАСАС. Водещи селекционери са доцентите -Тодорова, Горанова и Алексиева. 

В ОСС се извършва сортоподдържане и семепроизводство на внедрените в практиката сортове соя. Поддържа се генофонд от соя, пролетен фуражен грах,   зимен фий и др., общо над 800  образци. Извършва се  семепроизводство на Базови и С1 семена от сортове пшеница на ДЗИ –Ген. Тошево. Извеждат се и опити на договорна основа с ИЦ- Кнежа, ИАСАС, Екофол, Еуралис и др. Станцията има  научни контакти с редица институти от системата на ССА и БАН –ДЗИ Ген. Тошево (чийто НС ни е определен за обслужващ), ИФК – Плевен, ИЦ – Кнежа, ИЗС–Обр. чифлик, ИПАЗР- Н. Пушкаров,  Института по генетика и физиология на растенията, НИМХ, както и с опитни станции и институти от Румъния, Сърбия, Македония, Украйна. 

През 2011 г. НИМХ монтира при нас първата за страната и региона на Павликени автоматична метео станция, която измерва данните за състоянието на времето и почвата. Същите  се записват автоматично на всеки 15 минути в сървъра и се ползват on line от земеделските производители  от района.

В ОСС – Павликени се организират открити дни , ежегодно участваме  и в международното изложение Агра в гр. Пловдив, в изложенията за деня на селскостопанската наука, изложението в РУ –А. Кънчев. В  Павликени заседава и Научният съвет на ОС-ДП от Северна България от 2009 до 2018 г.

През този период важни за отбелязване са и следните приноси:  
 - На ІІ-я Международен конгрес по соята състоял на 25 и 26 ноември 2013 г. в гр.  Аугсбург – Германия, България подписа Декларацията „Дунавска соя”, с която се обединяват усилията на 17 държави от широкият Дунавски регион за изграждане на нова протеинова политика за земеделието и фуражното производство в Европа. 
 - подготвена и представена на МЗХ Стратегия за развитието на соята в България за периода 2015 - 2020 г., а ръководството за отглеждане на соя в Дунавския регион беше преведено и адаптирано за нашите условия; 

- научно становище по искане на МЗХ за включването на соята в списъка на протеиновите   култури, с цел усвояване на предвидената за тях субсидия от 2% в новия програмен период; - Съгласно  изискването за минимум 5% екологично насочени площи, в т.ч. азотфиксиращи култури, през 2015 г. соята стана една от най-предпочитаните култури, а нашите сортове бяха сред  най-търсените; 

- В началото на  2015 г., за да отговорим на нарастващия интерес, беше актуализирана и преиздадена Технологията за производство на соя, която  е одобрена от ССА за пазарен трансфер и реализация . През 2015 г. нашите сортове са включени в Демо платформите на  Дунавска соя, у нас и в чужбина. 
 - През 2018 г. беше изготвено и „Ръководство за биологично производство на соя” с автори доц. Г. Георгиев и доц. Р. Тодорова.

Към настоящия момент Специализирано поделение „Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени” е поделение към Държавно предприятие „Научно-производствен център”, съгласно чл. 6, ал.2 от Закона за ССА. Статутът   на станцията е регламентиран в Устройствения правилник на ССА, съгласно чл. 49. Поделението е регистрирано на 3.11.2018 г., като за директор е назначена доц., д-р Росица Тодорова,  изпълняваща длъжността и към днешна дата. 

Станцията е единственото звено в системата на ССА където се работи по селекция и агротехника на соя, а така също и по селекция на фуражен грах, леща, фий и червена детелина. Станцията извършва сортоподдържаща селекция и семепроизводство на автентични, сертифицирани семена от високите категории на размножение на българските сортове соя. Всички селекционни и технологични изследвания се провеждат по програма, одобрена като научно-изследователски проект към ССА – София.

В „ОССЗК - Павликени” се поддържат in situ 6 колекционни питомника с растителни генетични ресурси от соя, фуражен грах, фий, леща и бобови фуражни треви, на обща площ от 8.1 дка с общ брой 676 образци. Колекциите се отличават с многообразие по произход и тип на материалите, което на свой ред предоставя възможност за по–нататъшно подобряване на тези култури. Работи се и по усъвършенстване на технологичните звена и разработване на технологии за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж.

Понастоящем работим по следните научни проекти към ССА и МОН:

  • Р186 „Селекция на протеинови култури (соя, грах, леща, фий, бобови треви) и агротехнически проучвания при конвенционално и биологично производство на соя– със срок на изпълнение 2018-2021 г. с р-л доц.д-р Г. Георгиев - Самостоятелен проект включен в научната програма на ССА.
  • Р164 „Оценка, съхранение и обогатяване на генетичните ресурси от техническо сорго (Sorghum vulgare var. technicum). Технологични решения при производството на фураж и семена” срок 2017-2020 г. с ръководител доц. д-р Серафимов към ИФК Плевен -1 задача
  • Р165 „Създаване на нови сортове и семепроизводство на бобови фуражни култури“ срок 2017-2020 г. с ръководител проф. д-р Д. Кертикова към ИФК Плевен -1задача.
  • Проект към МОН на тема „Транскриптомни и метаболитни изследвания на гени участващи в процесите на зреене на семената и нодулирането при бобови”срок 2018-2020 г.,р-л гл.ас д-р М.Радкова от АБИ.
  • Проект по Хоризонт 2020 „Превеждане на знанието за земеделието, базирано на бобови култури и производството на фуражи и храни” ID 817634 2019-2021г. Съвместно с АБИ гр.София участваме в този международен проект за бобовите култури   по Хоризонт 2020.

Демократичните промени и членството ни в ЕС ни предоставиха не само възможности, но и редица проблеми и предизвикателства: свободен, но нерегулиран пазар, жестока конкуренция, инвазия на чужди сортове и технологии, а силната  политизация на обществото ни, не отмина и аграрната наука. Провежданите организационни и структурни реформи до сега не доведоха до развитие, а до оцеляване и обезличаване на институти и опитни станции. За научното звено в Павликени те доведоха до намаляване в пъти на: средствата за научна дейност, на стопанисваната земя от ДПФ, която понастоящем е едва 1150 дка; до намаляване на собствените приходи и на персонала също в пъти за да се стигне до   13 по щат (3 научни сътрудници - доценти); Липса на средства за инвестиции и ремонт на старата амортизирана материална база. Законови пречки за участие по инвестиционни програми на ЕС. Единствено за три година /2013-2015/ участвахме в Мярка 214 – Агроекологични плащания. На практика се оказа, че ОС понасяме най-тежко ударите на все по-оскъдния бюджет на ССА. В коренно различните финансово - икономически условия, при които работим спрямо институтите, изхода е да използваме наличните си ресурси като произвеждаме и продаваме семена и стоково зърно за да си осигурим заплатите и оцелеем, но и да правим изследвания едва ли не „на инат” за да запазим и научната си дейност. Смятам, че това е отговорното и достойно за уважение поведение на целия колектив на станцията, и всякакви други сравнения са излишни и некоректни. Фактите към момента са: нямаме задължения, заплатите се изплащат редовно, получените добиви и приходи са съпоставими с направените разходи, търсени сме като коректни партньори. 

Трудности е имало и ще има и без да полагаме усилия, те няма как да се преодоляват. Лесните, прибързани и необмислени решения, ни накараха  да   осъзнаем  колко ценни неща сме притежавали, едва когато ги загубихме. По-трудната, но държавнически отговорна позиция е да надграждаш създаденото, да възлагаш и  контролираш, но и да финансираш адекватно. Ако това не стане реалност и не искаме да се скъса нишката „наука – практика”,  трябва да бъдем оставени спокойно да работим, защото резултатите са плод на ежедневна работа и на нищо друго. 95 годишното ни развитие е доказателство и за успешни и за неуспешни реформи, които негативи се понасят не от тези които ги приемат и налагат законово, а от нас които ги изпълняваме. Нека се поучим от най-доброто и да не повтаряме  допуснатите грешки.

Честит Юбилей на всички бивши и настоящи сътрудници, служители, помощен персонал работили в различни периоди - от създаването на станцията, до наши дни!

 Благодарности на всички партньори, спонсори и приятели за помощта и отношението към нас!

Доц. д-р Георги Георгиев 

Доц. д-р Росица Тодорова