img

95 години Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени (първа част)

12.11.2020

През 1924 г. по инициатива на Министъра на земеделието и държавните имоти - проф. Янаки Моллов се приема Закон за земеделските опитни и контролни институти, който  поставя началото на организираното земеделско опитно дело у нас . За финансирането му е открита специална сметка „Опитно дело” в която постъпват приходи от: лихви по кредити на фонд „Построяване на житни елеватори и силози” при Българската земеделска банка”; такси от услуги за анализи и изследвания извършвани от опитните институти, определени с правилник; по 20 ст. на килограм изнесен тютюн, както и средства ежегодно предвидени в държавния бюджет.  Извода е, че в тези трудни и бедни години, държавата е намерила начин да финансира адекватно земеделската наука, а чрез нея и развитието на земеделието у нас. Назначената от министъра комисия, избира като типично за района на Централна Северна България полето около с. Павликени. По предложение на Министерството на земеделието Общинският съвет в Павликени с Протокол №1 от 28.01.1925 г. отстъпва на държавата 300 дка общинска земя и с Указ №75 на Цар Борис ІІІ, от 28 ноември 1925 г. се учредява Държавно земеделско опитно поле в с. Павликени, Търновско, което е едно от четирите опитни полета открити за много кратко време у нас – Чирпан, Карнобат, Кнежа и Павликени.

В 95-годишното му развитие се открояват няколко периода в зависимост от научната тематика, нуждите на земеделието и държавните приоритети в отрасъла.

Първи период „Държавно земеделско опитно поле” от 1925 до 1941 г. 
За пръв ръководител  на полето е назначен агронома Никола Радулов . За две години той извършва заграждане на полето, набавя инвентар и лабораторни пособия,  набира кадри. Определя мястото на сградите, изкопават се кладенци и се правят първите почвени проучвания на земите в района на полето. Опитната дейност по това време e ограничена върху културите: пшеница, рeпица, слънчоглед и фасул. Този период носи отпечатъка на инж. Панайот Дончев Маждраков от В. Търново, който ръководи най-дълго опитното поле - 12 г. до 1939 г. С голямо трудолюбие, ерудиция и ентусиазъм той преодолява редица финансово-икономически проблеми, без да изостава опитната дейност. Едновременно организатор, администратор, строител, отчетник и научен работник, той и днес е пример за всеки от нас.
В този начален и труден период целта на опитното поле е била: ”Да покаже на земеделските стопани ония сортове растения и онези начини на обработка на почвата, които са най-подходящи за условията на района”. Таню Шарков, в своя брошура от 1929 г. аргументирано обосновава 15 основни задачи на опитните полета (нарича ги научни земеделски институти). Дори от дистанцията на времето тяхната актуалност е валидна и днес, а от внимателния им прочит следва извода, че земеделието не търпи  шаблонизиране и  трябва да се пригоди към местните условия.  И няма как да си внесем полските опити от чужбина, респективно и аграрна наука. 

През лятото на 1929 г. се открива и метеорологичната станция за ежедневни наблюдения върху състоянието на времето в района. 

В края на 1933 г., с решение на Годишния научен съвет, полето се обособява като специален опитен институт по маслодайните растения. На следващата година в неговата научна програма са включени и културите: рицин, соя, лен, бял синап и сафлор. За кратък период е развита значителна дейност по агротехниката на пшеница, овес, метла, слънчоглед, соя, рицин, репица и са направени ценни изводи и препоръки за практиката. В областта на селекцията резултатите са в излъчването на 6 подобрени сортове пшеници, 10 подобрени сортове фасули, 3 подобрени сорта репица.

След създаването на българо – германско акционерно дружество „Соя” за производство и износ през 1934 г., соята бързо навлиза и у нас. Започват проучвания върху  срока, гъстотата и начина на сеитба, изпитват се  чужди сортове соя, като на първо място се нарежда сорта Унгарска дребна. Изпитва се влиянието на чистата култура грудкови бактерии, известна тогава под името “Радицин”. От 1935 г. започва и селекционната работа по соята, и са създадени няколко линии соя, превишаващи по добив сорта Унгарска дребна. През този период са изпитани всички препарати и практики за борба срещу рапичния бръмбар; препарати за обезаразяване на пшениченото семе срещу мазната и праховитата главня;  средства за борба с болестите по фасула, мака и сусама. През 1936 г. се създава ботаническа градина от над 60 вида маслодайни, лекарствени и ароматни растения,  с цел да се демонстрират нови култури, които биха били от значение за земеделието ни. 

С течение на времето, дейността на полето бързо се разширява, за да стигне през лятото на 1939 г., когато в него  има заложени 96 полски опита с 1330 изследователски обекта, засяти върху 3920 парцелки. Резултатите от тази огромна дейност са отпечатаните брошури, наръчници, упътвания по отглеждането на маслодайните и житните култури, които служат на преподаватели и професори при съставянето на първите учебници по растениевъдство.

От 1939 г. до 1943 г. полето се ръководи от известния учен Таню Шарков.  Той както и предшественика му –П. Маждраков поддържат контакти с научни учреждения от Германия, Австрия, Русия, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия, а опитното поле се превръща в образец на научнообосновано земеделско производство за района и страната. 

С решение на Министерството на земеделието и държавните имоти от 14.02.1941 г. Опитното поле прераства в Държавна Земеделска Опитна Станция, с което започва вторият период. Отначало тя запазва профила си да работи предимно с маслодайните култури, с пшеницата и соята. Темповете на научните изследвания намаляват по време на Втората световна война, но след нейното завършване отново се разрастват. За директор на станцията е назначен Антон Антонов, който идва от Чирпанската опитна станция и ръководи Павликенската станция от 1944 до 1949 г.
 Най-интензивно през тези следвоенни години се развива селекционната работа по соята от научния сътрудник Христо Илийчев, който създава и първите български 4 сорта соя: 

От 1949 г. до началото на 1951 г. директор на Земеделската опитна станция е Димитър Грозев . През този период започва и изграждането на Росишката напоителна система, една от най-големите в страната. За да отговори на редица практически въпроси в областта на поливното земеделие Министерството на електрификацията и водното стопанство, открива нова “Хидромелиоративна опитна станция” с два  нейни филиала – в с. Михалци и с. Градище, с опитни полета по 150 дка. В началото на 1951 г. съществуващите две опитни станции се сливат в една под името “Земеделска и хидромелиоративна опитна станция” с директор Павел Жечев. За три години филиалът на станцията в с. Градище се отделя като  Опитна станция по памука, с ръководител Петър Савов . Последва  закриване,   и отново отделяне през 1956 г. като самостоятелна “Хидромелиоративна станция” с директор Христо Петров.  През   1959 г. станцията за пореден път е слята с тази в Павликени, която от м. октомври с Постановление №149 на Министерския съвет е преименувана в “Комплексна опитна станция по поливно земеделие”. Директор на станцията от 1957 до 1959 г. е Деню Арабаджиев. През   2003 г. земята от 450 дка ДПФ е отнета и дейността в с. Градище е окончателно преустановена.

В края на 1959 г. за директор е назначен Бою Личев, който ръководи станцията най-продължително време - 12 г. до 1971 г. Пенсионира се в ИФК –Плевен, където работи  до 1987 г.   През 1963 г. към станцията е образувана Експериментална база за семепроизводство с 5000 дка държавна земя и зам. директор Д. Вачев. Следва  поредната   промяна на наименованието  в Опитна станция по поливно земеделие и зърнени култури. В периода 1972-1975 г. директор на станцията е Никола Петков. Независимо от различните наименования през този втори период, доминиращата тематика е била поливното земеделие. Много активна дейност извършва пионерът на поливното земеделие у нас проф. Павел Жечев. Много са и научните сътрудници, работили през този период, както и приносите им в развитието на науката по поливно земеделие, които навлизат в практиката у нас и дават резултати: 

  • Проучен е поливния режим и са препоръчани нови сортове за поливни условия при царевица; захарно цвекло; люцерна и фур. треви; слънчоглед; пшеница; следжътвени култури; лоза и памук. П. Жечев пръв обръща внимание и на соята, като култура за поливните райони. 
  • Разработките на поливните режими на посочените култури, по-късно са доразвити   от Б. Личев, Г. Тончев, Х. Горанов, Н. Петков, Н. Котовска, П. Ерусалимов
  • Изяснени са и редица въпроси на мелиоративното почвознание; на влагозапасяващото напояване, на поливния режим в райони с високи подпочвени води и на уплътненото използване на поливните площи с втори култури; 
  • Разработени са проблемите свързани с поливната техника и повишаване на производителността на труда от инж. Х. Петров, инж. Н. Ненов, Х. Горанов и Г. Тончев. Много са научните разработки и по растителна защита от ентомолога Деню Арабаджиев и фитопатолога Марко Марков, които са първите у нас при условия на напяване на полските култури.

Създадените 4 сорта памук – Павликени №14, №24, №48 и №73 са високо оценени от практиката, за което селекционерът проф. П. Савов е удостоен с държавна награда. С държавна награда е удостоен и Дим. Грозев за съавторство в създаването на пшеница сорт №301, получил широко разпространение по това време у нас.

Във връзка с нарасналите потребности на страната от соево зърно за изхранване на животните и за индустриални цели през 1973 г. със заповед №1-111 на МЗ се формира група по програмиране на добивите от соя с ръководител Х. Горанов и участници – П. Ерусалимов, С. Стефанов,   К. Горанова, Н. Котовска. Чрез активната научна, пропагандаторска и внедрителска дейност на Х. Горанов, соята бързо става популярна и предпочитана култура у нас.

Прочете тук втората част от материала