img

100 години от рождението на видния селекционер на царевица ст.н.с. д-р Владимир Вълчинков

15.04.2021

Владимир Савчев Вълчинков е роден на 16.04.1921 г. в гр. Кнежа, в семейството на шивач. През 1939 г. завършва гимназията в Оряхово. В периода 1939-1944 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си започва работа в Института в Кнежа (тогава Опитна станция). След отбиване на военна служба през 1946 г. е назначен за асистент по селекция на царевицата. В предиода 1953-1956 г. е ръководител на опитно поле в село Карвуна, Балчишко към Добруджанския замеделски институт. Колегите му от този институт го канят да остане при тях, но той се завръща в Кнежа и продължава работата с царевицата. Активно участва в работната група по царевицата, формирана през 60те години под ръководството на проф. Кирил Киряков от ВСИ – Пловдив. Членовете на тази група по-късно са видни селекционери като Никола Томов, Никола Астаджов, Атанас Севов, Трифон Георгиев, Панайот Станев, Григорий Найденов и др. 

Владимир Вълчинков и хибрид Кнежа 36 (1968 г.)

През 1962 г. Владимир Вълчинков е на шестмесечна специализация в Институт Мартонвашар към Унгарската академия на науките, при доктор Ищван Ковач. В този институт е създаден първият царевичен хибрид в Европа след Втората световна война, като там е построен и първият завод за хибридни семена. През 1966 г. Владимир Вълчинков защитава кандидатска дисертация под ръководството на проф. Киряков, а през 1976 г. след защита на дисертация на тема „Хетерозисът при царевицата“ става доктор на селскостопанските науки. Заемал е различки административни длъжности в Института в Кнежа, като в периода 1959-1969 г. е негов директор. През това време (1962 г.) Институтът е специализиран по въпросите на царевицата. В научната си кариера Владимир Вълчинков има публикувани стотици научни и научно-популярни статии и създадени десетки, първоначално сортолинейни, а в последствие и междулинейни хибриди. Няколко от тях са оставили значима следа в нашето земеделие. Основен автор е на хибрид Кн-36 (1968 г.). Това е първият български двулинеен (прост) царевичен хибрид. По-късно академик Г.С. Галеев от СССР използва майчината линия на хибрида (73/56 В) за създаването на хибрид Визит, които се отглежда на милиони хектари.


В края на 60те години са признати още царевични хибриди на Института в Кнежа, които изместват чуждестранната селекция. През 1972 г. научен колектив от Института – Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Кана Рускова, Григорий Найденов и Гето Тодоров стават лауреати на Димитровска награда за създадените и внедрени в практиката хибриди Кн-35, Кн-36, Кн-38 и Кн-2Л602.

През 1970 г. Държавна сортова комисия признава царевичния хибрид Кн-2Л611, създаден от Владимир Вълчинков. Този хибрид извършва своеобразна зелена революция в нашето земеделие и не случайно тогава е наречен „шедьовър на българската селекция“. Отличава се с висока продуктивност, сухоустойчивост и адаптивност, с лесно семепроизводство. Отглежда се повече от 30 години у нас, като в пика на неговото разпространение (края на 70те и началиото на 80те години) достига 40 % от площите за царевично зърно в България. В края на 80те години се отглежда и в Краснодарския край на Русия. Хибридът е отличен със златен медал на Пловдивския панаир през 1976 г.

Владимир Вълчинков с акад. Г. С. Галеев (СССР), д-р Н. Пешев (СФРЮ), ака Н. Томов, д.р Ринке и д-р Тройер (САЩ) и др. в полето на ИЦ-Кнежа по време на 10-тия Конгрес на Еукарпия, септември 1979 г.

За цялостната му научна и селекционна дейност през 1988 г. Владимир Вълчинков става „Герой на социалистическия труд“. След пенсионирането си продължава да работи в Института в Кнежа. В последните години от творческия си път е основен автор на хибридите Кн-613 и Кн-625, които също намират много добър прием в практиката. За тези два хибрида през 2005 г. той посмъртно е награден с почетния плакет  на Национална фондация „Тодор Рачински“. 

Владимир Вълчинков с колегите – Йордан Йорданов, Григорий Найденов и Атанас Севов в селекционното поле на института