В настоящите условия за развитие на земеделието селекцията и агротехниката на нови сортове полски култури с подобрени количествени и качествени характеристики представляват определящ фактор за решаване на актуалните проблеми на селското стопанство. Това заяви от директорът на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево доц. д-р инж. Илия Илиев при откриването на научния форум.
На 26 и 27 септември, в Курортен комплекс „Албена“ се проведе Международна научна конференция на тема „Съвременната селекция и агротехника на полски култури – залог за сигурност в земеделието“, организирана от Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево.
Доц. Илиев отбеляза, че за постигане на целите на съвременното земеделие все повече се налага задълбочаване на връзката и взаимодействието между земеделската наука и селскостопанското производство. „От първостепенно значение е и обменът на информация между учени на национално и международно ниво, споделянето и популяризирането на вече реализирани постижения и нови идеи, целящи издигането на земеделската наука на ново ниво, съответстващо на изискванията и предизвикателствата на новото време.“, допълни той.
Основната цел на конференцията беше да се очертаят перспективите в развитието на съвременната растениевъдна селекция и да се популяризира прилагането на иновативни решения в селекцията и агротехниката на полски култури, които са предпоставка за развитието на конкурентно земеделие.
В конференцията се включиха 70 участника от 6 държави – България, Сърбия, Румъния, Турция, Молдова и Украйна. Сред тях бяха учени с международен авторитет като Ялчин Кайя, Борислав Кобилски, Галина Вологдина, Мария Пакуреану. Участниците представиха 24 научни доклада и 69 постера. Засиленият интерес към конференцията и ползотворните контакти говорят за общия стремеж на учените от България и чужбина към постигане на една от най-важните цели на аграрната наука – решаване на актуалните проблеми в земеделската практика.
Научните материали ще бъдат публикувани в сп. “Field Crops Studies” – електронно издание на Добруджански земеделски институт.

На 27-28.09.2018 година в Земеделски институт – Шумен се проведе традиционната IX та научна конференция с международно участие на тема:.
Земеделски институт – Шумен посрещна утвърдени учени от Великобритания, Полша, Русия и Македония. Партньорските отношения на Земеделски институт – Шумен с Harper Adams University – Великобритания се развиват ползотворно в областта на животновъдството от 4 години. Тази година участие в конференцията взеха д-р Стивън Мансбридж и д-р Васил Пиргозлиев. Присъствието на проф. Ярослав Олав Хорбанчук – директор на Институт погенетика и животновъдство към Полската академия науките, заедно с неговите колеги проф. Атанас Атанасов и д-р Артур Йозвик положи основите на сътрудничеството с Полската Академия на науките. Обсъдени бяха идеи и насоки за съвместни проекти. Руският изследователски институт по физиология, биохимия и хранене на животни беше представен от неговия директор Евгений Леонидович Харитонов.
Официални гости на конференцията бяха Заместник-председателят на ССА проф. Мая Игнатова и директори на институти и опитни станции от системата на ССА.
Участниците в конференцията бяха над 70 учени от Аграрен Университет - Пловдив, Институт по животновъдни науки - Костинброд, Институт по почвознание – Пушкаров, София , Институт по фуражни култури - Плевен, Институт по планинско земеделие и животновъдство - Троян, Добруджански земеделски институт, Институт по земеделие - Карнобат, Научни центрове по земеделие Средец, Хан Крум Търговище и др. По време на научния форум бяха представени 26 научни разработки в областта на животновъдството и 30 проучвания в областта на растениевъдството.
След официалното откриване в конферентната зала на гранд-хотел Шумен бяха изнесени следните пленарни доклади: „Интерактивен иновативен модел в Европейските изследвания в областта на селското стопанство”, от доц. д-р Соня Иванова, директор на дирекция „Международни отношения, връзки с обществеността и протокол” към ССА, „Иновативни изследвания в животновъдната наука в Европейския Съюз по Програма Хоризонт 2020, от проф. Хорбанчук и „ Диетични природни продукти, регулиращи ефлукса на холестерола от макрофагите” от проф. Атанасов.
По време на конференцията учените обмениха информация за най-новите тенденции и достижения в аграрната наука и обсъдиха възможностите за практическо приложение на съвременните методи и технологии в земеделието, както и насоките за бъдещо сътрудничество по проекти. И в двете секции бяха проведени ползотворни дискусии и обмяна на мнения по дискутираните теми. Форумът предостави възможност за участие на млади изследователи и допринесе за тяхното кариерното израстване.
Конференцията се проведе с финансовата подкрепа на ФНИ, МОН съгласно Договор № ДПМНФ 01/30 от 23.08.2018 г.

Институтът по земеделие – Кюстендил представи 120 ябълкови сорта и хибрида

За 10-ти пореден път се проведе „Празник на плодородието” в град Кюстендил Той е наследство от Първия национален овощарски конкурс от 1896 г. и е единствен по рода си в страната. „Празникът на плодородието” се провежда в продължение на два есенни дни, организиран от Община Кюстендил и Институт по земеделие – Кюстендил, в които се представя изобилието и плодородието на Кюстендилския край.
Институт по земеделие – Кюстендил представи 120 ябълкови сорта и хибрида. Акцента на изложбата бяха сортове показали през изтеклата година добра устойчивост към стресови биотични и абиотични фактори. На 10 от тях гл. ас. д-р С. Димитрова представи кратко описание от трибуната пред общината.

На традиционния фестивал със свои изложбени щандове участваха множество читалища, организации, земеделски производители и занаятчии от района на Кюстендил. Гости на празника бяха зам.-председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Мая Игнатова и доц. д-р Здравка Петкова главен научен секретар на ССА. Богатата изложба, аранжираните с красота и естетика щандове, както и хубавото време подтикнаха много жители и гости на града да посетят събитието.
Интересът към щанда на института бе много голям. На разположение на посетителите бяха всички научни работници от Института, които отговаряха на запитванията на посетители на празника. Имаше въпроси за новите сортове на Института – Елегия, Бесапара, Марлена, Мартиника, Горана и Сияна. Земеделските производители и любители фермери се интересуваха от правилното вземане на технологични решения при отглеждането на ябълката.
Програмата на празника включваше редица забавни и интересни конкурси за най-едър плод, за най-атрактивен плод или зеленчук и най- добре аранжиран щанд. Председател на комисията бе изпълняващият длъжността директор на Институт по земеделие – Кюстендил доц. д-р И. Кришкова. Победителите в отделните конкурси получиха грамоти и награди осигурени от Община Кюстендил.

Селскостопанска академия участва в първа работна среща с цел създаване на Консорциум за изпълнение на Националната научна програма „Здравословни храни за силно биоикономика и качество на живот“. Организатор е водещият партньор по програмата – Аграгрният университет - Пловдив.
Партньори в Програмата освен ССА са Българска академия на науките, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тракийски университет – Стара Загора, Университета за хранителни технологии - Пловдив. Асоциирани партньори в Програмата са Българска агенция по безопасност на храните и Русенски университет „Ангел Кънчев“.
На срещата бе представена Програмата, чиято цел е провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производството на здравословни храни, осигуряващо регионална биоикономика и подобряване качеството на живот на населението на България.
Обсъдиха се въпросите, касаещи начина на работа, финансовата рамка и ангажираността на отделните партньори.
ССА представлявана от няколко институти ще даде своя принос по всеки един от компонентите включени в Програмата.

Екип учени от Института по криобиология и хранителни технологии представиха експериментална разработка на бира с добавяне на боровинки и арония, с които антиоксидантите в пивото могат да бъдат повишени с 34 - 55%.
Според авторите на иновативното изследване доц. д-р Силвия Милева, проф. д-р Габриела Маринова и гл. ас. д-р Ива Томова, влагането на подходящи плодове е работещ подход за подобряване на хранителните качества на пивото и добра възможност за получаване на нови асортименти бири.

Плодовете са добре известни със своите ползи за здравето. Те съдържат голямо разнообразие от полифеноли, флавоноиди, аскорбинова киселина, антоцианини, каротеноиди и др. Сред плодовете с най-висок антиоксидантен капацитет са боровинките и черната арония. Стотици научни проучвания потвърждават, че заради естествените си съставки, бирата също е ценен източник на витамини, специфични антиоксиданти, минерали, растителни фибри. Учените са установили, че кехлибарената напитка съдържа над 900 съединения и биологично активни вещества, които са предмет на все повече изследвания.
„Имайки предвид тези факти, очевидно е, че пивото има голям потенциал като напитка с положително функционално действие. Основното предизвикателство за научния ни колектив беше намирането на подходящ технологичен подход, който не само да подобри антиоксидантния капацитет на пивото, но да се получи краен продукт с безупречни дегустационни характеристики.“, коментира доц. Силвия Милева.
Научният доклад с резултатите и заключенията от изследването са представени на Деветата Национална конференция по хранене на Българското дружество по хранене и диететика.
Проучването е проведено в лабораторни условия, съгласно международно приети аналитични стандарти. Пивната мъст и готовото пиво са анализирани по основни физико-химични показатели, като опитите са проведени в два варианта. Първият е с добавяне на плодовете в края на процеса на варене на пивната мъст, а вторият - с добавяне на плодовете по време на отлежаването на пивото. Количеството на добавените плодове е 100 гр/л.
За провеждане на изследването са използвани два щама пивни дрожди от колекцията на ИКХТ. Изборът на подходящи щамове дрожди е от определящо значение за успешното протичане на ферментацията и получаване на пиво с ароматно-вкусов профил, отговарящ на изискванията на потребителите.
Благодарение на специално подбраните за изследването щамове пивни дрожди и технологичните решения за добавяне на плодовете и при двата варианта с арония има увеличение на основните показатели, свързани с антиоксидантната активност в различна степен. Антиоксидантният тотален капацитет на пивото (изразен като еквивалент на витамин С mmol/l) е увеличен с 34-51%, което е много добър резултат.
При ферментационните опити с добавена боровинка, увеличението на основните показатели, свързани с антиоксидантната активност е по-висока. Изразена като еквивалент на витамин С mmol/l антиоксидантният капацитет е увеличен, като достига 40 - 55%. Този резултат е очакван за специалистите, тъй като боровинката е един от плодовете с най-високо съдържание на антиоксиданти.
Авторите на изследването са категорични, че методът с добавянето на плодовете към пивната мъст по време на варенето, води до по-висока антиоксидантна активност на крайния продукт, отколкото при отлежаването. Отново, и при аронията и при боровинката, добавянето им при варенето на пивната мъст води до отделяне на повече полифеноли, отколкото при отлежаването. Подобно на полифенолите, флавоноидите са с по-високо съдържание в готовото пиво с боровинка.
Получените в резултат на проведените ферментационни опити с добавени арония и боровинка пива са с много добра дегустационна оценка. Те са светли, бистри, с чист вкус, аромат и хармонична горчивина.
Пивата с арония са с по-плътен вкус и аромат, чисти и без страничен привкус. С по-добра дегустационна оценка е пивото с арония, добавена в края на варенето на пивната мъст, тъй като този метод има ефект на бърза пастьоризация и се запазват желаните аромати в крайния продукт.
Пивото с боровинка, вложена в края на варенето на пивната мъст е с по-стипчив вкус, но като цяло и двете пива са хармонични и пивки. Пивата с боровинка са с по-изразена горчивина, но са с по-висока антиоксидантна активност.
Като обобщение на получените резултати, авторите на изследването смятат, че повишаването на антиоксидантната активност на пивото с 34-55%, чрез добавяне на подходящи плодове (в конкретния случай арония и боровинка) е работещ подход за подобряване на функционалните свойства на пивото, както и добра възможност за получаване на нови асортименти бири.