Меню

pokana 2018-1 1Утре започва Празникът на черешата в Кюстендил и ще продължи до неделя. Това е 11-то по ред отбелязване.
В събота от 10 ч. в градинката пред общината започва изложба-базар на череши и продукти от череши и продължава и на следващия ден, предвидени са и арт ателиета за децата. В 11 ч. ще бъде офиалното откриване, а след това учените към Института по земеделие – Кюстендил ще представят перспективните родни сортове за страната и района. За да е още по-интересен празникът, организаторите са предвидили конкурси за най-едра череша, най-атрактивно вешало, най-красив щанд с череши. В 12 часа ще започне фолклорният празник „Черешчица род родила”, а вечерта от 20 ч. на площад „Велбъжд“ жителите и гостите на Кюстендил ще се забавляват с празничен концерт.
В неделния ден ще има арт-работилници за деца, по време на която малчуганите ще редят вешала и пана и изложение на занаятчии и производители. Жителите и гостите на града ще се насладят кулинарна надпревара под надслов „Череши в кухнята”.

35344784 10215818989924013 8661393944338235392 nИнформация за второто издание на инициативата ХРАНИ 2030, Пловдив
В периода 13-15.06.2018 г. делегация в състав Проф. д-р Васил Николов, председател на ССА, доц. д-р Соня Иванова, началник на отдел МСВО и Теодор Василев, главен експерт в отдел МСВО, взеха участие във второто издание на конференция на инициативата „ХРАНИ 2030”на Европейския Съюз. От институтите в системата на ССА присъстваха Проф. д-р Димитър Николов, директор на ИАИ –София, д-р Николая Велчева – Институт по растителни генетични ресурси – Садово, доц. д-р Петя Иванова, доц. д-р Милена Рускова и доц. д-р Дида Исерлийска от Институт за изследване и развитие на храните – Пловдив. Събитието на високо равнище "ХРАНИ 2030" беше организирано от Министерство на образованието и науката под патронажа на Българското председателство на Съвета на Европейския Съюз и беше посветена на научните изследвания и иновациите, като двигател на трансформацията на устойчивите хранителни системи. То предостави платформа за диалог, чиято цел е да надгради политическия импулс за съгласувана рамка на политиката за научни изследвания и иновации в областта на сигурността на храните и храненето. Конференцията е важна стъпка към стимулиране и значително увеличаване на бъдещите инвестиции в научни изследвания и иновации в подкрепа на научноизследователските разработки в областта на храненето и хранителните системи, създаването на пазари и отворени иновации, ангажираност в науката, изграждане на капацитет и умения и подобряване на глобалното сътрудничество между политиката и научните изследвания.
Съгласно дефиницията на ЕК, термина „хранителни системи“ отива отвъд смисъла на производство и снабдяване на достатъчно количество храни за всички (като количество). Определението включва и наличието на безопасни и питателни храни за добро здраве и устойчиви хранителни режими за потребителите (като качество). Към определението се добавят и процесите и инфраструктура, необходима за изхранването на населението: отглеждане на култури и животни, добив, преработка, опаковане, транспортиране, маркетинг, консумация и изхвърляне на отпадъци. Хранителните системи действат вътре в обществото и се влияят от социологически, политически, икономически и природни фактори.
Инициативата ХРАНИ 2030 цели да даде тласък на Европейската комисия да постави хранителните системи в центъра на научните изследвания. Чрез нея се търси свързване на производителите с потребителите за работа по четири основни приоритета:
• Храни за здравословен и устойчив хранителен режим;
• Устойчивост на климата и околната среда;
• Кръговрат и ефективност на ресурсите;
• Иновации и овластяване на общностите.
По време на конференцията бе представен Доклад за оценка на научните изследвания и иновации в областта на хранителните системи по страни-членки. Докладът е изготвен от Постоянен комитет по селскостопански изследвания към Главна дирекция наука и иновации на Европейската Комисия. В изследването са включени 21 държави от ЕС, като България не е една от тях. Общите изводи са няколко:
1. Научните изследвания и иновации се извършват най вече в областта на първичното производство и обработка на храни, а не толкова на ниво потребители. Това е причина за фрагментирани изследвания и нисък интерес за развитие на хранителните системи. За подобряване на ситуацията се препоръчва по-голямо включване на потенциални заинтересовани страни, по-голям сътрудничество между тях, както и конкретно засилване на научните изследвания в областта на рибните продукти и аквакултурите за по-голямо хранително разнообразие.
2. В Европейските страни съществува засилен фокус върху сигурността на храните, но това е най-вече в областта на първичното производство. Има нужда от повече финансиране за подобряване на снабдителните връзки, особено като се има предвид, че в бъдеще храните ще се транспортират на все по-големи разстояния. Това от своя страна ще изисква добри логистични системи и издръжливи опаковъчни материали, които да запазят хранителните продукти свежи и годни за използване.
3. Включването на потребителите в научните изследвания е необходимо за подобряване на общественото здраве чрез диети и борба с незаразните заболявания. В момента само малка част от инвестициите отива за изследвания в областта на консумацията на храни. Необходимо е бъдещите инвестиции в научни изследвания да обхващат и хранителните системи с цел намаляване наполовина на обема на хранителните отпадъци и тяхното използване в хранителни системи.
По време на конференцията участниците приеха декларация до Европейската комисия със заглавие „Подсигуряване в бъдещето на нашите хранителни системи чрез наука и иновации“. В нея те подканват Комисията, както и всички заинтересовани страни, да преследват следните цели в областта на хранителните системи:
• Насърчаване разпространението на здравословни и устойчиви хранителни режими и намаляване на затлъстяването, както и аспекти на недохранването;
• Подобряване достъпа на всички до безопасни и питателни храни;
• Повишаване на устойчивостта на хранителните системи към климатичните промени чрез подобряване на управленските практики, технологии и бизнес модели в цялата верига;
• Намаляване на емисиите на парникови газове и екологичния отпечатък на хранителните системи, включително използването на суровини на база изкопаеми горива;
• Намаляване на изхвърлянето на храни и отпадъци с 50% до 2030 г.;
• Гарантиране, че първичните производители ще имат равен и добър достъп до знания, новаторски практики и достъпни технологии до 2030 г., които да благоприятстват биоразнообразието и разнообразието на културите на ниво земеделско стопанство и извън него;
• Стимулиране на европейските региони и градове да прилагат нови решения и да демонстрират добри практики;
• Засилване на диалога между много действащи лица и изграждането на "партньорства между публичния и частния сектор", които обединяват промишлеността, изследователите, публичните власти и гражданите, за да съчетават решения, както на местно, така и в световно ниво;
• Повишаване на обществения ангажимент, осведомеността, образованието, уменията и изграждането на капацитет за преобразуване на хранителните системи.
Повече информация (подробна програма на разглежданите теми, лектори), както и видеозаписи по панели от втория ден на конференцията ХРАНИ 2030, можете да намерите на следния линк:
http://food2030plovdiv.eu/
Очаква се всички презентации, изнесени на конференцията, да бъдат качени на тази уеб страница.

35403089 10215818938682732 4274113997122306048 n

c4d019b4-5bca-43ec-ac52-3b30ffe13492В Института по полски култури – Чирпан се проведе открит ден на житните култури. Директорът на института проф. д-р Нели Вълкова с кратко приветствие откри тържественото събитие.
На демонстрационно-опитното поле ас. Рангел Драгов представи сортове твърда пшеница - селекция на ИПК Чирпан, както и международен генофонд от сортове и напреднали линии твърда пшеница, включващ над 200 образци от 15 страни. На селекционното поле бяха представени и сортовете, от които през 2018 година ще бъдат предложени на пазара елитни категории висококачествени семена, както и най-новите сортове твърда пшеница: Реядур, Райлидур, Церера, Сая и Хеликс. Тези сортове са с висок генетичен потенциал за добив и отлични технологични и кулинарни качества и се очаква в най-скоро време да бъдат предлагани семена от тях.
Доц. д-р Виолета Божанова от ИПК Чирпан представи презентация на тема: „Твърдата пшеница – състояние и перспективи“. Беше изтъкнато, че твърдата пшеница е традиционна култура за България. Наред с утвърдените сортове, които се отглеждат на по-голямата част от площите с твърда пшеница у нас, продължава работата по селекциониране на нови сортове с висока продуктивност и качество на зърното, които са високо адаптивни и подходящи за непрекъснато променящите се агрометеорологични условия.
На мероприятието присъстваха земеделски производители, учени от Селскостопанска академия и Аграрен университет - Пловдив, представители на фирми за растително-защитни продукти и семена, както и г-н Димостенис Катсис от гръцка фирма, която отглежда 4 сорта твърда пшеница, селекция на института, в района на централна Гърция. Гост на събитието беше и главният научен секретар на ССА доц. Здравка Петкова.

f294eb78-f37b-44e3-ba6c-3fe314de0393

da0a288a-64e1-4d84-b964-fb33ede45646

b17373c8-66bc-4078-81f4-9641f51be758

23be82a5-f52f-42f8-a149-1b262e9287b7

b6707a8f-e19e-45f6-a318-e5b7202aa304

0d4650df-cb0c-44de-b5eb-f800bd059521

kazan2По време на Празника на розата, който се проведе през първата седмица на месец юни, Институтът по розата и етеричномаслените култури-Казанлък беше посетен от много чуждестранни учени и гости от Китай, Франция, Германия, Словения и Русия. Гостите проявиха интерес към колекциите от сортове маслодайна роза, лавандула и други ароматни и медицински растения създадени в института. Получиха отговори на въпроси свързани с технологиите за отглеждане на ароматни растения.
По покана на Института по розата и етеричномаслените култури бе изнесена публична лекция от проф. Хардвиг Шулц , Юлиус Куин Институт, Институт по екологична химия, анализ на растенията и защита на съхраняваните продукти, Берлин, Геермания.
Тема на презентацията беше „Прилагане на нови вибрационни спектроскопични техники за анализ на ароматни и лечебни растения - възможности и ограничения“.
Присъстваха учени от ИРЕМК, Института по органична химия към БАН, специалисти от водещи предприятия в бранша, както и производители на етерично-маслени култури. Проф. Шулц представи възможностите на този вид анализ, като наблегна на преимуществата и лимитиращите фактори при приложението му при етерично-маслени и лечебни суровини и продукти. След лекцията се проведе интересна дискусия между участниците в срещата. Бяха обсъдени и възможностите за колаборация между Института по розата, БАН и чуждестранни научни институти за участие в нови проекти.

 

kazan1

Sreshta KitaipНа 8 юни 2018 г. бе подписано Споразумение за съвместно обучение на дипломанти и докторанти по почвознание, агротехнологии и защита на растенията между Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ към Селскостопанска академия и Института по зеленчуци и цветя, Пекин, към Китайската академия на аграрните науки, за срок от пет години.
На официалната церемония присъстваха и първият секретар по земеделие и първият секретар по наука и технологии на посолството на Китай в България.

Страница 1 от 84

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!